— Иншаллах — кимна моллата и задраска името в списъка. Всички над него вече бяха задраскани. — Тогава иди в килия 573 и доведи Хасан Турлак.
Бакраван почти проплака от ужас и отчаяние. Турлак беше известен писател и журналист, наполовина афганистанец, който смело и безпощадно критикуваше режима на шаха и беше лежал в затвора.
Небръснатият хлапак до моллата нервно почеса пубертетните пъпки по лицето си и попита:
— Кой е Турлак, ваше превъзходителство?
— Вестникарски репортер — прочете в списъка си моллата.
— Няма смисъл да го разпитваме — обади се друг. Несъмнено е виновен… Нали той беше казал, че Словото трябва да се промени, че Словото на Пророка не подхожда на действителността? Виновен е, разбира се!
— Иншаллах — кимна моллата и насочи вниманието си към Бакраван. — Пакнури… Той е лихвар, нали?
Бакраван с усилие на волята изхвърли Турлак от мислите си.
— Не, той никога не…
— Отпускал ли е заеми под лихва?
Стомахът на Бакраван се сви. Под тежестта на студените черни очи той направи отчаян опит да разсъждава.
— Да, но при едно модерно общество…
— Не пише ли в Корана, че лихварството противоречи на Божиите закони?
— Да, лихварството противоречи на Светия Коран, но в съвременното общество…
— Светият Коран е съвършен! Словото му е кристално ясно! Лихварството си е лихварство, законът си е закон! — Очите на моллата леко се присвиха: — Ти спазваш ли светия закон?
— Да, ваше превъзходителство, разбира се, че го спазвам!
— Придържаш ли се към петте основни задължения на исляма? — Говореше за нещата, които всеки правоверен е длъжен да прави: да произнася пет пъти на ден ритуалните молитви Шахада, доброволно да дава една десета от доходите си на църквата — данъка Закат, да пости от изгрев до залез-слънце по време на светия празник Рамадан, и накрая — да стане хаджия, т.е. поне веднъж в живота си да посети Мека.
— Да, ваше превъзходителство, само последното още не съм изпълнил… Не съм ходил до Мека…
— Защо? — попита пъпчивият. — Ти имаш повече пари, отколкото мухи върху конска фъшкия. С тези пари можеш ла си платиш билета за всеки самолет… Защо не си го сторил досега?
— Здравето не ми позволява — прошепна Бакраван и се помоли на Бога лъжата му да прозвучи убедително. — Не съм добре със сърцето…
— Кога за последен път си влизал в джамия? — попита моллата.
— В петък, бях в джамията на пазара — отвърна Бакраван. Наистина беше там, но не за молитви, а за делови преговори.
— А Пакнури? — попита друг от съдебните заседатели. — Той спазва ли основните изисквания на Корана?
— Вярвам, че ги спазва.
— Нищо подобно. Всички знаят, че не го прави, всички знаят, че е привърженик на шаха. Е?
— Той е патриот, който оказа финансова подкрепа на революцията и аятолах Хомейни, Аллах да го благослови. Години наред оказваше финансова подкрепа и на моллите, които…
— Но той говори американски, работил е за американците и шаха, помагал им е да крадат богатството на страната ни!
— Той е патриот и ако е работил с чужденци, го е правил за благото на Иран!
— Но когато шахът-сатана сформира незаконна партия, Пакнури влезе в нея и започна да служи на шаха като депутат в Межлиса, нали?
— Вярно е, беше депутат — призна Бакраван. — Но и там работеше за…
— Като депутат той е гласувал за тъй наречената „Бяла революция“ на шаха, с помощта на която джамиите бяха лишени от земя, жените получиха равни права с нас, бяха създадени граждански съдилища и държавно образование в противоречие със Светия Коран! — заплашително каза моллата.
„Разбира се, че е гласувал за нея — понечи да извика Бакраван, усещайки как потта се стича на едри капки по лицето и гърба му. — Всички гласувахме за нея, дори много молли и аятоласи! Нали шахът контролираше всичко — полиция, жандармерия, САВАК, армията? Нали повечето от земята беше негова собственост? Шахът беше въплъщение на върховната власт! Проклет да е, проклета да е неговата «Бяла революция» от шестдесет и трета година! Нали тя предизвика загниването на цялата държава и подлуди моллите, нали тя продължава да ни трови, а нейните «модерни реформи» предопределиха появата на този непознат дотогава аятолах Хомейни! Нима търговците не предупредиха хиляда пъти съветниците на шаха за подобна опасност?“