— Да или не?
Той се стресна и се прокле, че се бе унесъл в миналото, толкова ненужно в момента. „Съсредоточи се! — заповяда си той, обзет от паника. — Този прокажен кучи син се опитва да ти постави капан! Какъв беше въпросът му? Внимавай, защото от това зависи и собственият ти живот! Ах, да… за «Бялата революция»…“
— Емир Пак…
— Да или не, в името на Аллаха? — заповеднически го прекъсна моллата.
— Да, той наистина гласува за „Бялата революция“ като депутат в Межлиса…
Моллата въздъхна, младежите се размърдаха на столовете си. Един от тях се прозя, несъзнателно пусна ръка към слабините си и започна да се попипва.
— Ти депутат ли си?
— Не, подадох си оставката след заповедта на аятолах Хомейни…
— Искаш да кажеш заповедта на имам Хомейни?
— Да, да — объркано запелтечи Бакраван. — Подадох си оставката веднага след като имамът нареди… — Пропусна да добави, че всички си подадоха оставките по предложение на Пакнури, когато стана ясно, че шахът е решил да напусне страната и да предаде властта в ръцете на умерения, рационален министър-председател Бахтияр. „Не направихме това, за да узурпира Хомейни властта, това не влизаше в нашите планове!“ Много му се прииска да извика всичко това на глас, но знаеше, че то ще бъде равносилно на смъртна присъда. „Бог да убие американците, които ни продадоха, Бог да убие и генералите, които ни предадоха, Бог да убие и шаха, който е виновен за всичко!“ — Всички знаят, че аз съм твърд привърженик на имама, дано живее вечно! — високо добави той.
— Аллах да го благослови — рече моллата, останалите му запригласяха. — А ти, Яред Бакраван от пазара, ти практикувал ли си някога лихварство?
— Никога! — побърза да отговори Бакраван, макар че сърцето му се сви от страх. „Цял живот съм давал пари назаем, но лихвите ми винаги са били съвсем приемливи — помисли си той. — Освен това съм посредничил за прехвърляне на капитали от и в Иран, един изключително доходен бизнес, който винаги е бил напълно законен.“ — Аз… аз бях противник на „Бялата революция“ на шаха и правех всичко възможно да не…
— Шахът извърши престъпления срещу Бога, исляма, Светия Коран, срещу имама — Аллах да го пази, срещу шиитската вяра. Всички, които са му помагали, носят същата вина! — Очите на моллата се впиха в лицето му: — Какви престъпления си извършил срещу Бога и Неговото Слово?
— Никакви! — извика Бакраван, почти извън себе си. — Никакви, кълна се в името на Аллаха!
Вратата рязко се отвори. Влезе Юсуф, тикайки пред себе си Пакнури. Бакраван насмалко щеше пак да припадне. Ръцете на Пакнури бяха оковани с белезници зад гърба. Панталоните му бяха изцапани с изпражнения, предницата на сакото му беше залята с повръщано. Главата му се клатушкаше, косата му беше мръсна и разрошена, изглеждаше съвсем полудял. Когато видя Бакраван, лицето му се изкриви в гримаса:
— Ах, Яред, старият приятел и колега! И ти ли дойде да се присъединиш към нас в ада, твое превъзходителство? — Закиска се, после се овладя и добави: — Не е така, както съм си го представял… Дяволите още ги няма, няма ги и пламъците над казана с разтопено масло… Просто воня и липса на въздух, стоим прави един до друг и чакаме като сардели… не, като хайвер на сандвич… — Очите му се спряха върху моллата и се изпълниха с ужас: — Ти не си ли Аллах?
— Пакнури, ти си обвинен в престъпления срещу Бога — започна меко моллата. — Този свидетел срещу теб твърди, че…
— Да, да, аз извърших престъпления срещу Бога! — изпищя пронизително Пакнури. — Нали затова съм в ада? — Изведнъж се свлече на колене и лицето му се обля в сълзи: — Няма друг Бог, освен Бога, а Мохамед е пророк на Бога, който не съществува! — Рязко млъкна и вдигна нагоре разкривеното си лице: — Аз съм Аллах, а ти си сатаната!
Настъпилото тежко мълчание беше нарушено от един младеж:
— Той е богохулник, той е обладан от Сатаната. Призна, че е виновен, такава е волята на Аллаха!
Останалите кимнаха в знак на съгласие и моллата каза:
— Такава е Неговата воля!
Направи жест на един от пазачите, той пристъпи напред, помогна на Пакнури да се изправи и го изведе навън. Бакраван безмълвно гледаше след своя приятел, обезумял светкавично, просто за една нощ.
— А сега, Бакраван… — започна моллата, но Юсуф го прекъсна: