— Онзи Турлак чака отвън!
— Добре — кимна моллата и отправи хладен поглед към Бакраван. Всичко му стана ясно — съдбата му нямаше да бъде по-различна от тази на Пакнури! Кръвта зашумя в ушите му и той видя, че устните на моллата се движат, но не чу нито дума. Останалите очаквателно го погледнаха.
— Извинявайте, но не ви чух — глухо проговори той.
— Можеш да си вървиш, засега си свободен — повтори моллата. — Бог ще реши докога. — После хвърли нетърпелив поглед към един от стражите — висок и грозен тип, нехайно облегнат на стената. — Ахмед, изхвърли го оттук! — Очите му се извиха към Юсуф и той остро нареди: — След Турлак ще ми доведеш капитан Мохамед Дези, килия 917…
Бакраван усети, че го дърпат за ръкава, стана и излезе. В коридора политна и щеше да падне, но Ахмед го подхвана, облегна го на стената и неочаквано любезно каза:
— Поемете си дъх, ваше превъзходителство.
— Аз… Свободен ли съм? Мога ли да си вървя?
— Изненадан съм не по-малко от вас, ага — призна си пазачът. — Кълна се в Аллаха и неговия Пророк, че вие сте първият пуснат на свобода днес, независимо дали става въпрос за свидетели или обвиняеми!
— Няма ли малко вода?…
— Тук няма, но навън вода колкото щете. По-добре да излезете веднага… — Ахмед снижи глас и повтори: — По-добре веднага да се махате… Облегнете се на ръката ми.
Бакраван с благодарност се облегна на високия мъж и бавно пое по обратния път. Беше му трудно да диша, не виждаше нито задържаните в чакалнята, нито охраната. Ахмед разбута с рамо хората в коридора и излезе на откритото пространство в западната част на двора. Взводът за екзекуции беше на мястото си, пред войниците имаше трима мъже, здраво привързани към високите колове. Четвъртият стърчеше празен и при вида му Бакраван усети как червата му се отпускат и лепкава влага протича надолу по крачолите му.
— Побързай, Ахмед! — раздразнено подвикна началникът на войниците.
— Идвам, по волята на Аллаха — отвърна ухилен Ахмед и затътри към кола полуприпадналия Бакраван. До него безсмислено дърдореше и се кикотеше Пакнури, затънал в собствения си ад.
— Няма да се измъкнеш, мръснико! — процеди злобно Ахмед. — Всички чухме лъжите, които не се посвени от Бога да произнесеш! Всички те познаваме, знаем как действаш… Дори имама се опита да подкупиш с твоите пари, за да отървеш кожата! А откъде имаш тези пари, ако не от лихварство и кражби?!
Залпът не беше особено точен. Командирът на взвода нехайно се приближи до единия от осъдените и прекрати мъките му с револвера си, после пръсна главата на Бакраван.
— Не можах да го позная — сви рамене той. — Ето как лъжат вестниците, дори и със снимките си!
— Това не е Хасан Турлак — поясни Ахмед. — Той ще дойде след малко.
— Кой е тогава? — изненадано го погледна гвардеецът.
— Търговец — отвърна Ахмед. — Безбожен лихвар като всички търговци. Зная ги аз, цял живот блъсках там, баща ми преди мен също… А тоя тук беше най-богатият лихвар! Не зная много за него, но съм сигурен, че беше страшно богат! Освен това позволяваше на жените си да ходят разбудени, особено една от безбожните му дъщери, която идваше на пазара полугола, друсаше цици и въртеше задник, косата й се ветрееше… Шаразад. Шаразад се казва тая мръсница! Всички я кълняхме да не ни вкарва в изкушение, да не тревожи душите ни! — Почеса се в слабините, усещайки как се възбужда. — Господ да я убие, дано всички като нея се провалят в пъкъла! — Обърна се да си върви и подхвърли през рамо: — Този беше виновен за всички възможни престъпления!
— Но… — Командирът на взвода объркано погледна след него: — Беше ли осъден?
— Бог го осъди. Колът беше празен и ти извика да побързам. Такава е била волята на Аллаха. Аллах е велик, Аллах е велик! Сега отивам да ти доведа проклетия еретик Турлак!
28
В околностите на Бандар-е Делам: 11,58 по обед.
Настана време за обедната молитва и очуканият претоварен автобус, който отдавна не помнеше годините си, бавно отби край пътя и спря. Водени от един молла, който беше пътник като другите, всички мюсюлмани слязоха, простряха килимчетата си и започнаха да се молят на Аллах. Повечето от останалите пътници немюсюлмани също слязоха, с изключение на някакво индийско семейство, което предпочете да остане вътре и да пази местата си. Сред тях имаше арменци-християни, евреи-ориенталци, дори двама японци. И един-единствен самотен европеец.