Миг преди да сложи обратно очилата си, японецът улови погледа на Локхарт, усмихна се и леко кимна с глава.
Локхарт му се усмихна в отговор. Запознаха се в Ахваз, сред невъобразимата блъсканица пред вратата на автобуса.
— Дръжте се след нас, сър — беше го посъветвал единият от японците на съвсем поносим английски. — По време на върховото натоварване токийските влакове и автобуси са още по-зле!
После, с помощта на любезни усмивки и извинения, двамата сръчно се вмъкнаха в автобуса и намериха места в дъното. По време на обедното спиране си размениха няколко думи, от които стана ясно, че са инженери и се връщат от отпуск. Местоработата им е „Иран-Тода“.
— Аха, тръгваме, слава на Аллаха — рече моллата, видял, че шофьорът се качва.
Онзи тържествено включи на скорост и раздрънканата машина бавно се отлепи от мястото си.
— Следваща спирка — Бандар-е Делам! — обяви той. — Ако е рекъл Господ!
— Ако е рекъл Господ! — доволно повтори моллата, после се извърна към Локхарт и извика силно, правейки опит да надвие воя на уморения мотор: — Какво казвахте за Големия Сатана, ага?
Локхарт се направи, че не чува, и здраво стисна клепачи, но моллата нетърпеливо го побутна:
— Казвахте нещо за Големия Сатана, ага…
— Нищо, ага, нищо…
— Какво? Не ви чувам!
Съзнаващ, че е в опасно положение, Локхарт отвори очи и любезно отвърна:
— Нищо, ага. Пътуването е уморително, мисля да подремна…
— Как така нищо? — извика младежът, застанал прав над него. — Америка е отговорна за всичките ни беди! Ако не беше Америка, в целия свят щеше да има мир!
Локхарт се намръщи и остана със затворени очи, правейки безуспешни опити да изключи и слуха си. Много му се искаше да има по-лесен достъп до автоматичния пистолет, който намери в къщата на брега и който в момента се гушеше на дъното на сака му. Усети, че моллата отново го разтърсва.
— Преди да задремете, ага, моля отговорете на въпроса: не мислите ли, че светът ще бъде много по-добър без американското зло?
Локхарт сдържа гнева си и остана със затворени очи. Ново разтърсване, този път далеч по-грубо и идващо откъм пътечката.
— Отговори на негово превъзходителство! — извика в ухото му младежът.
Изведнъж му призля от тази примитивна антиамериканска пропаганда, която тровеше душите на един цял народ. Пребледнял от гняв, той отвори очи и рязко отблъсна ръката на младежа, после, извън себе си, извика на английски:
— Добре, молла, ще ти отговоря! По-добре да благодариш на твоя Аллах, че Америка съществува, защото без нея всички ние ще бъдем в разни концлагери или на два метра под земята! Ти, аз, тоя нещастник тук, а дори и любимият ви Хомейни!
— Какво?
Видя широко отворената уста на моллата и в същия миг осъзна, че говори на английски. Моментално се овладя и премина на фарси — ясно съзнаваше, че не може да предложи никакво логично обяснение на избухването си:
— Цитирах Светата Библия на английски — поясни той, после веднага превключи и продължи: — Цитирах Авраам, когато е бил много ядосан. Нали Авраам казва: „Злото завладява света под различни форми, всеки вярващ е длъжен да се бори с него, да се бори със злото докрай!“ Нали така казва Авраам?
— Моллата му хвърли странен поглед и отвърна с цитат от Корана:
— „… И каза Бог на Авраам: Аз ще те направя водач на човечеството, а Авраам отговори: И на моето поколение! А Бог каза: Моето благоволение не се простира над носителите на злото…“
— Съгласен съм — кимна Локхарт. — А сега трябва да видя в мислите си Бог — Единия Бог на Авраам и Мойсей, на Исус и Мохамед, да бъде благословено името Му! — Локхарт отново затвори очи и усети как блъска сърцето му. Всеки миг очакваше приклада на младежа да се стовари върху главата му, а моллата да нареди на шофьора да спре. Не разчиташе на никаква милост. Но секундите отлитаха и никой не го закачаше. Явно бяха решили да го оставят сам с предполагаемите му молитви.
Моллата въздъхна, принуден да стои притиснат до този неверник. „Как ли се моли един неверник — запита се той. — Какво казва на Бога? Ах, какви нещастници!“
Летището на Бандар-е Делам: 12,32 по пладне.
Колата на иранските ВВС профуча покрай сънливите часовои на портала. Зеленото знаменце на Хомейни плющеше на калника й. Пред фургона на Руди, който се използваше и за офис, тя рязко спря и вдигна облак прах. От нея излязоха двама безупречно облечени офицери, следвани от трима революционни гвардейци.