Руди Луц излезе да ги посрещне. Бяха капитан и майор. Той позна капитана и лицето му светна:
— Здравей, Хушан, тъкмо се чудех къде…
— Аз съм майор Казани от разузнаването на ВВС! — рязко и ядосано го прекъсна другият. — Хеликоптер от вашите отряди се опитва да напусне иранското въздушно пространство и отказва да се подчини на заповедите от земята! Какво ще кажете за това?
Руди объркано го погледна.
— Само един от моите хеликоптери в момента е във въздуха, повикан по спешност от контролната кула в Абадан — отвърна той.
— Каква е регистрацията му?
— ЕР-НХХ. Но какво става?
— И аз искам да знам — отвърна майор Казани, мина край него и влезе във фургона. Зелените ленти останаха навън. — Елате вътре, капитан Луц!
Руди се поколеба, после се настани зад бюрото си. Стената зад гърба му беше надупчена от куршуми, през дупките проникваше слаба светлина. Вторият офицер също влезе, следван от охраната, вратата се затръшна.
— Какъв е този НХХ — 206 или 212? — попита майорът.
— 206, но какво, за Бога…
— Колко 212 имате тук?
— Два… Вчера кулата в Абадан даде разрешение за полета на нашия хеликоптер, превозващ по спешност ранените след нападението на федаините…
— Да, знаем това. Знаем още, че сте помагали на гвардейците да ги пратите по дяволите и сме ви много благодарни! Кажете, капитане… дали регистрацията ЕР-НВС е на компанията С-Г?
Руди се поколеба за миг, после отвърна:
— Не мога да ви кажа веднага, майоре. Не разполагам със списъка на всичките ни машини, но мога да попитам в Ковис, стига да направим връзката… Вече цяло денонощие нямаме радиовръзка. Ще помогна с каквото мога, но кажете, моля, за какво става въпрос?
Майор Казани запали цигара и поднесе кутията на Руди, който отказа с поклащане на глава.
— Хеликоптер с регистрация ЕР-НВС, модел 212, който според нас принадлежи на вашата компания, снощи преди залез-слънце е прекосил иракската граница с неизвестен брой хора на борда. Без разрешение и без да се подчини на изричните заповеди по радиото за спешно приземяване!
— Нищо не зная за това — промълви Руди. Умът му бясно препускаше. Някой вероятно бе направил опит да емигрира. — Не е от нашите. Тук ние не можем дори да включим двигателите си без разрешението на кулата в Абадан.
— А как ще обясните регистрацията НВС?
— Може да е машина на „Гърни“, превозваща част от техния персонал, може да е на „Бел“ и всяка друга хеликоптерна компания. Напоследък е трудно, почти невъзможно да се попълнят предварително летателните планове… Вие знаете колко… колко нестабилни са радарите през последните две-три седмици…
— Нестабилни едва ли е най-точната дума — намеси се капитан Хушан Абаси, строен хубав мъж с тънки мустачки и тъмни очила. През последната година служеше в Харг и двамата с Руди се познаваха добре. — А ако все пак се окаже, че този хеликоптер е на вашата компания?
— В такъв случай сигурно ще има и съответното обяснение — отвърна Руди. — Сигурен ли си, че полетът е бил незаконен?
— Сигурен съм, че законните полети се осъществяват със съответните разрешения, а редовните самолети се подчиняват на правилника за въздушния трафик и не бягат извън границата! — отвърна Хушан. Единственото, в което не съм сигурен, е дали машината носеше знака на С-Г, прелетях прекалено далеч от нея.
Очите на Руди се присвиха. Хушан беше отличен пилот.
— Ти си тръгнал да ги прехващаш, така ли? — попита той.
— Бях водач на патрулната двойка изтребители.
Във фургона настъпи тежко мълчание, после Руди тръсна глава:
— Нали нямате нищо против да отворя прозореца, майоре? От цигарения дим ме боли глава.
— Ако този НВС се окаже хеликоптер на С-Г, някой ще страда далеч повече от главобол! — раздразнено рече майорът.
Руди отвори прозореца. „НВС положително е някой от нашите — помисли си той. — Но какво става, по дяволите? През последните няколко дни сякаш сме прокълнати! Първо тоя психопат Затаки, убийството на механика ни, после бедният Киаби, нападението на проклетите федаини вчера, които едва не ни затриха всичките и — раниха Джон Тайрър (дано е по-добре, горкият!), а сега и това!“
— Най-добре е да се опитам да получа връзка — уморено рече той и се върна на мястото си.