— Защо закъсняхте? — ядосано попита молла Техрани, появил се на стълбичката на самолета, следван от двама въоръжени телохранители. Макайвър и Гавалан веднага забелязаха новите очила на носа му; зад въстаника с насочен автомат, който пазеше на входа, зърнаха за миг и лицето на Джони Хог. — Самолетът трябва да излети веднага! Защо закъсняхте?
— Много се извиняваме, ваше превъзходителство — кротко отговори Макайвър. — Но бяхме задържани от движението, такава е била волята на Аллаха. — От капитан Лейн научих, че вашата задача, поставена от аятолаха — Бог да го поживи — е била изпълнена задоволително…
— Нямах време да приключа с всичко, такава е била Божията воля… Утре… е… Утре ще се наложи пак да отида… Ще можете ли да уредите нещата, моля? За девет часа сутринта.
— С удоволствие, ваше превъзходителство. Ето ви списъка на пътниците. — Макайвър пристъпи напред и му подаде бланката. В нея бяха вписани имената на Гавалан, Джени и Армстронг, за последния пишеше, че отива в отпуск.
Техрани намести новите си очила с очевидно удоволствие и се взря в документа.
— А къде е този Армстронг?
— О, мислех, че вече е на борда…
— На борда е само екипажът! — ядосано отвърна Техрани, но всъщност беше доволен. Тези очила бяха направо дар Божи, а пилотът му обеща резервен чифт следващата седмица, плюс едни специално за четене. Такава е волята на Аллаха, той е вселил в главата на пилота това толкова примамливо предложение! Да пребъде Неговото име! — Самолетът трябва веднага да излети! — повтори той, все така строг и външно недостъпен.
— Армстронг е изключително точен човек, ваше превъзходителство — замислено каза Гавалан. Нито той, нито Макайвър имаха някаква вест от англичанина. Снощи не се появи въпреки обещанието си. Сутринта Толбът само сви рамене и каза, че Армстронг имал работа, но да не се безпокоят — щял да бъде на летището навреме. — Може би ни чака в офиса — добави Гавалан.
— Там няма външни хора! — сопна се моллата. — Самолетът трябва да излети незабавно, няма да чакам никого!
— Много добре — кимна Гавалан. — Такава е волята Божия. Между другото, ще ни трябва разрешение за кацане на 125 в събота, освен това за чартър на един 206 за утре до Табриз.
— Полет 125 може… може да се върне, но никакви чартъри!
— Но, ваше превъзходителство…
— Не! — твърдо повтори моллата, съзнаващ, че въоръжените въстаници наоколо следят разговора с неприкрит интерес. После нареди на камионите, блокиращи пистата, да се изтеглят, погледна слязлата от колата Джени и одобрително кимна с глава. Гавалан и Макайвър с изненада видяха, че тя беше прибрала косата си под плътен шал, а палтото й беше толкова дълго, че спокойно можеше да мине за мюсюлманска галабия. — Моля, качете се на борда! — галантно се поклони моллата.
— Благодаря, ваше превъзходителство — поклони се в отговор тя, после пристъпи към малката реч, която цяла сутрин беше готвила с помощта на речника. — С ваше разрешение искам да остана. Съпругът ми не е съвсем наред с главата и не може да взема, надявам се, временно, правилни решения. Човек е вашата интелигентност несъмнено ще разбере състоянието, в което се намирам — една съпруга не трябва да се противопоставя на волята на мъжа си, но в Светата книга пише, че дори самият Пророк е имал нужда от грижи!
— Това е истина — кимна моллата и хвърли замислен поглед към Макайвър, който объркано го гледаше, без да разбира нито дума. — Останете щом желаете…
— Благодаря, ваше превъзходителство — поклони се още веднъж Джени. — Благословена да е вашата мъдрост! — После, с мъка прикривайки тържеството си, тя се извърна към Макайвър: — Дънкан, молла Техрани казва да остана тук! — Без да чака недоумението от очите на съпруга й да изчезне, тя добави: — Ще те чакам в колата!
Но той стигна вратичката преди нея.
— Или се качващ на борда на това проклето хвърчило, или ще те кача насила! — изрева извън себе си Макайвър.
— Не ставай глупав, Дънкан — ледено го изгледа тя. — И не викай, защото това вреди на кръвното ти! — Забеляза, че Гавалан се приближава към тях, и изгуби част от самоувереността си. Наоколо имаше само мръсен сняг, оловно небе и дрипави хлапаци, които с интерес ги наблюдаваха. — Знаеш колко много обичам този град — весело добави тя. — Как бих могла да го напусна?