— Или ще заминеш, или ще те вземат дяволите! — изрева Макайвър и тя си помисли, че може би е прекалила.
— Ще замина само с теб! — твърдо рече Джени. — И то веднага! Анди, кажи на този господин… Ох, зная, че можете да ме натикате насила в този проклет самолет, но едва ли бихте си позволили това пред очите на толкова хора! Познавам душичките и на двама ви!
— Получи ли си го, Мак? — избухна в смях Гавалан.
Въпреки яростта, която го беше обзела, Макайвър също не успя да скрие усмивката си. Моллата озадачено ги наблюдаваше и леко поклащаше глава. Тези неверници май наистина са откачени!
— Джен, ти… ти си планирала всичко предварително! — запелтечи Макайвър.
— Аз ли? — учуди се тя. Беше самата невинност. — Опазил ме Бог!
— Е, добре — отстъпи Макайвър с все още потрепваща брадичка. — Печелиш, макар че се изложи, много повече от нас!
— Качвайте се! — подкани ги моллата.
— Ами Армстронг? — попита Макайвър.
— Той знае правилата — отвърна Анди, после прегърна Джени и стисна ръката на Макайвър. — Пазете се, скоро пак ще се видим.
Самолетът набра скорост и бързо се изгуби в небето. По дългия обратен път двамата с Джени изгубиха всякаква представа за времето. Ръката й почиваше на коляното му; тя се чувстваше изтощена, но доволна.
— Ти си добра жена, Джен — каза й той, когато останаха сами. — Но това няма да ти го простя!
— Добре, Дънкан — сладко отвърна тя като истински добра съпруга.
— Никога няма да ти го простя, да те вземат дяволите!
— Добре, Дънкан.
— Престани с това „добре, Дънкан“! — ревна той, после се задълбочи в шофирането. След малко добродушието му надделя, той пусна една крива усмивка и добави: — Предпочитах да си на сигурно място в Ал Шаргаз, но сега се радвам, че си тук.
Тя мъдро премълча, само се усмихна и пак сложи ръката си на коляното му. Мирът беше възстановен. Пътуването им отново беше кошмарно, с много заобикаляне, стрелба, трупове, кучета и разгневени тълпи по улиците. От месеци никой не се грижеше за боклука, отточните вади отдавна бяха задръстени. Нощта бързо встъпи в правата си, студът се засили. Край тях профучаваха раздрънкани коли и камиони, пълни с въоръжени мъже; никой не го беше грижа за разумно шофиране.
— Умори ли се, Дънкан? — попита го тя. — Искаш ли да те сменя?
— Не, добре съм, благодаря — отказа той. На практика беше смазан от умора и когато влязоха в тяхната улица — тъмна и зловеща като всички останали, той въздъхна с облекчение. Единствената светлина идваше от техните прозорци под покрива. Не му се искаше да оставя колата на улицата, тъй като беше сигурен, че ще му източат бензина въпреки ключалката на резервоара. Ако не му задигнат и цялата кола! Вкара я в гаража, заключи и двамата поеха нагоре по стълбите.
На партера ги пресрещна Чарли Петикин с побеляло като вар лице.
— Здрасти, Мак! — поздрави той. — Слава Богу, че… — Видя Джени и объркано млъкна. — Джени! Какво стана? Да не би 125 да не кацна?
— Всичко е наред — успокои го Макайвър. — Какво се е случило, Чарли?
Петикин затвори вратата на офиса и колебливо погледна Джени.
— Добре де, отивам в тоалетната — неохотно промълви тя, продължавайки да се чуди на мъжката глупост. Всички знаеха, че Дънкан споделя с нея абсолютно всичко, а дори и да не го стори, тя си имаше свои източници на информация.
— Не, Джен — спря я Макайвър. — След като сама реши да останеш… — Той сви рамене и тя с изненада откри, че това е нещо ново за него. Не можеше да определи дали е добро, или лошо… — Давай, Чарли!
— Само преди няколко минути Руди успя да се свърже с нас по радиото — напрегнато започна Петикин. — НВС е бил свален, няма оцелели с изклю…
— Господи! — простена Джени и се строполи в близкото кресло. Макайвър остана безмълвен с бяло като платно лице.
— Не зная какво става — безпомощно промълви Петикин. — Сякаш сънувам някакъв проклет кошмар! Въпреки свалянето на хеликоптера Том Локхарт е жив и здрав, в момента е при Руди в Бандар-е Делам!
— Том е жив?! — подскочи Макайвър. — Успял е да се измъкне?
— Човек не може да се измъкне от хеликоптер, улучен по време на полет, Мак — поклати глава Петикин. — Ако това не е някаква игра, аз отказвам да разбера каквото и да било! Том летеше без пътници, превозваше само няколко сандъка с резервни части, нали? А някакъв офицер ми дрънкаше, че хеликоптерът бил пълен с хора! Руди пък рече: „Съобщете на капитан Макайвър, че капитан Локхарт се е върнал от отпуска!“ — Чарли Петикин отново поклати глава и добави: — Господи, аз дори разговарях с него!