— Говорил си с него? — зяпна от удивление Макайвър. — Сигурен ли си? И за каква отпуска става дума, по дяволите?
— Не зная, Мак. Зная само, че наистина говорих с Том.
— Чакай малко, Чарли. Как Руди е успял да се свърже с нас? Той в Ковис ли е?
— Не. Каза, че се обажда от кулата на авиодиспечерите в Абадан.
Макайвър процеди една ругатня и се замисли. Беше доволен, че Том Локхарт е жив и здрав, същевременно изпитваше притеснение за съдбата на Валик и семейството му. Пълен с хора? Би трябвало да са само четирима! Трябваше му незабавен отговор поне на петдесет въпроса, съзнаваше, че и двамата с Том са загазили сериозно. Не беше казвал на никого, с изключение на Гавалан за мисията на Локхарт и собствените си проблеми, свързани с нея.
— Хайде да почнем отначало, Чарли — рече той и хвърли бегъл поглед към Джени, която беше замръзнала в креслото. — Добре ли си, Джен?
— Да, да — тръсна глава тя. — Ще ида да направя нещо топло. — Гласът й беше слаб и немощен, също такава изглеждаше и внезапно смалената й фигурка, отправила се към кухненския бокс.
Петикин седна на ръба на бюрото и започна:
— Спомням си, че Руди каза: „При мен има офицер от иранските ВВС и аз трябва да бъда официално уведомен…“, после в репродуктора се появи гласът на другия: „Аз съм майор Казани от военното разузнаване и искам веднага да получа отговор! Ваш ли е хеликоптер 212 НВС, или не?“ За да спечеля време, му рекох: „Чакайте малко да взема списъка“, мълчах известно време, дано чуя някакви указания от Руди. Нямаше такива указания, затова съобщих: „Да, ЕР-НВС е наша машина.“ В следващия миг Руди избухна в такива ругатни, каквито никога не бях чувал от устата му: „Господи, това е ужасно, защото НВС се е опитал да избяга през границата в Ирак и иранските ВВС съвсем правилно са го свалили, пращайки в ада всички на борда — там, където заслужават! Кой, по дяволите, е пилотирал, и кой, по дяволите, е бил на борда?“
Петикин избърса изпотеното си лице и продължи:
— Мисля, че се проклех, имах чувството, че припадам… не мога да ти кажа точно, Мак… После избърборих нещо от сорта: „Чакайте малко… ще проверя в полетното разписание“, отчаяно се надявах гласът ми да звучи нормално. Намерих разписанието и видях, че името на Ногър Лейн е задраскано със забележката „болен“, вписан е Том Локхарт, а отдолу се мъдрят неговият и твоят подпис, Мак! — Той хвърли безпомощен поглед към Макайвър: — Беше ясно, че Руди не иска да споменавам името на Том, затова рекох: „В полетното разписание не е отбелязано нищо…“
Макайвър почервеня:
— Но след като си…
— Това можах да измисля, Мак! Когато го съобщих, Руди отново започна да ругае, но гласът му прозвуча различно — някак по-облекчено… Сигурен съм, Мак! „Какви ги дрънкаш, да те вземат мътните?“ — така рече. „Капитан Луц — отвърнах, — съобщавам ви това, което е отбелязано в разписанието — според него НВС се намира в хангарите на Дошан Тапе! След като не е там, значи е бил отвлечен от някого!“ Надявах се това да прозвучи убедително. После отново прозвуча другият глас: „Това ще бъде незабавно проверено! Искам веднага да получа вашия полетен дневник!“ „Окей — рекох, — къде да ви го пратя?“ Това малко го обърка, защото е ясно, че няма начин да му го пратим веднага. Рече да го пазим на сигурно място, а той по-късно щял да прати инструкции. После Том взе микрофона и рече нещо от сорта на: „Капитан Петикин, предайте извиненията ми на капитан Макайвър за закъснението от отпуск, но бях задържан от силен снеговалеж в едно селце южно от Керманшах. Ще се прибера веднага щом намеря начин за транспортиране.“ — Петикин изпусна въздуха от дробовете си и хвърли поглед към Макайвър и изправилата се на вратата Джени — Това е всичко. Какво мислиш?
— За Том ли? Не зная. — Макайвър тежко пристъпи към прозореца и двамата забелязаха как видимо се прегърби. На перваза се беше натрупал сняг, вятърът се усилваше. Някъде далеч се стреляше, но никой не обръщаше внимание.
— Джени?
— Нищо не се връзва, Чарли… Особено по отношение на Том… — Тя с усилие вдигна чайника и наля гореща вода в каната. Чашите вече бяха на масата. Обзе я безпомощност, плачеше й се, искаше да крещи срещу цялата тази несправедливост. Знаеше, че Том и Дънкан са хлътнали до гуша — нейният съпруг лично беше подписал разрешението за полета! Едновременно с това знаеше, че не трябва да споменава нито дума за Ануш, Валик и децата, които положително са били на борда… Но кой, по дяволите, е пилотирал, след като Том не е бил в машината? Отвличане? Не, не става… Имената на Том и Дънкан са вписани в полетното разрешение, копие от него имат и техеранските власти… Не става!