Фатима избърса, сълзите си и при мисълта за планираните демонстрации след три дни й стана радостно, а и болката малко попремина — „Да, ние жените ще излезем по улиците на Ковис и с гордост ще подкрепим нашите сестри от Техеран, Кум и Исфахан. Разбира се аз ще съм с фередже, както съм решила, заради Хусаин. Колко прекрасно е да можеш да подкрепиш и жените и революцията.“
Никой не можеше да каже по какви пътища из цял Иран се бяха разпространили сведенията за предвидените демонстрации в Техеран. Всички жени знаеха. Всички, дори и тези, които не смееха да си го признаят, одобряваха проявата и бяха решили да бъдат смели и единни.
Военновъздушната база: 10,20 сутринта.
Старк стоеше в кулата за управление на полетите и наблюдаваше как 125 се приближи и кацна. При него бяха и Затаки, и Есвандиари с двама от Зелените ленти. Затаки сега беше гладко избръснат.
— Завийте надясно в края на пистата, Ехо Танго Лима Лима — нареди гърлено сержант Вазари, младият ръководител на въздушното движение, обучен във военновъздушните сили на САЩ. Вместо спретнатата си униформа носеше груби цивилни дрехи. Лицето му беше покрито с множество рани, липсваха му три зъба, а ушите му бяха подути от публичния побой, който Затаки му беше нанесъл. Носът му беше разбит и не можеше да диша през него. — Паркирайте пред централната кула на базата.
— Прието — прозвуча гласът на Джони Хог от високоговорителя. — Повтарям, имаме разрешение да вземем трима пътници, да доставим незабавно искани резервни части и веднага да отлетим обратно за Ал Шаргаз. Моля, потвърдете!
Вазари уплашено се обърна към Затаки:
— Ваше превъзходителство, моля за извинение, но не знам какво да отговоря?
— Я мълчи, червей такъв — сопна му се Затаки и взе късата си автоматична карабина. После се обърна към Старк.
— Кажи на твоя пилот да паркира, да спре двигателите и да свали всички от машината на пистата. Самолетът ще бъде претърсен и ако му разреша, ще продължи полета си, а ако не — няма да го продължи. Хайде тръгвай с мен ти също — обърна се той към Есвандиари и излезе.
Старк изпълни заповедта, обърна се, за да тръгне след Затаки, и за секунда остана насаме с младия сержант. Вазари го хвана за ръката и му прошепна развълнувано:
— В името на Аллаха, помогни ми да се кача на самолета, капитане, готов съм на всичко, на всичко…
— Не мога. Невъзможно е — отговори Старк и го съжали. Преди два дни Затаки строи всички на плаца и преби до безсъзнание младия сержант заради престъпления против революцията, свести го, накара го да яде боклуци и отново го преби до несвяст. Само на Мануела и на много болните разрешиха да не присъстват.
— Няма начин!
— Моля ви… умолявам ви, Затаки е полудял, ще ме у…
Вазари се обърна панически, защото на вратата отново се появи един от Зелените ленти. Старк мина покрай него, слезе по стълбите и стъпи на пистата, като прикриваше безпокойството си. Фреди Еър го чакаше зад волана на джипа заедно с Мануела, един от неговите британски пилоти и Джон Тайрър, който беше с превързани очи. Мануела носеше широки панталони, дълго палто и косата й бе прибрана под пилотската фуражка.
— Карай след нас, Фреди — рече Старк и седна на задната седалка до Затаки. Есвандиари натисна съединителя и набра скорост, за да посрещне 125, който в момента излизаше от главната писта. Около него кръжаха камиони със Зелени ленти и двама мотоциклетисти.
— Тия са луди! — измърмори Старк.
Затаки се засмя и белите му зъби блеснаха.
— Пилоте, това са ентусиасти, а не луди.
— Щом такава е волята на Аллаха.
Затаки го изгледа вече сериозно и каза:
— Говориш езика ни, чел си Корана и познаваш нравите ни. Време е да произнесеш Шахадата пред двама свидетели и да станеш мюсюлманин. За мен ще е чест да бъда единият от тях.
— Също и за мен — побърза да добави Есвандиари.
И той искаше да помогне за спасението на една душа, макар и не поради същите причини: „Иран Ойл“ щеше да има нужда от висококвалифицирани пилоти за придвижването на готовата продукция, докато иранските кадри са в процес на обучение, така че Старк би могъл да бъде сред тях, особено ако стане мюсюлманин.