— Такава е била волята на Аллаха, пилоте — рече той горчиво. — Но оттогава благодаря на Всевишния всеки ден за това, че ми е подарил още един ден живот, за да мога да смачкам още хора на САВАК и на шаха, лакейската му полиция и войска заедно с всеки и всички, които служеха на неговата тирания. Едно време и аз го поддържах, та нали той плати обучението ми тук и в Англия! Обаче той е виновен за съществуването на САВАК! Той трябва да плати за това. Тази част от отмъщението ми си е лично моя работа — още не съм започнал да мъстя за жена ми и децата, които бяха убити при опожаряването на Абадан.
Старк не загуби присъствие на духа. Как, защо и кой беше извършил палежа, причинил смъртта на близо петстотин души, така и не можа да се разбере.
Той наблюдаваше как Затаки бавно и старателно проверява редицата пътници, очакващи полета, не знаеше още колко са с нередовни документи. Всички бяха напрегнати и посърнали. Скоро идваше редът на Търнър, а той непременно трябваше да замине. Доктор Нът беше казал, че е най-добре да го прегледат в Ал Шаргаз или Дубай веднага щом е възможно. Там имаше отлични болници.
— Сигурен съм, че е добре, но засега е най-целесъобразно да не си преуморява очите и да ги остави в покой. Още нещо, Дюк, за Бога, стой настрана от Затаки и предупреди за същото и останалите. Той е на ръба на истериката и ако изпадне в криза, един Господ знае какво може да се случи.
— Какво му е?
— Нямам представа от медицинска гледна точка. Но психически е много опасен. Бих казал, че е маниакално депресивен, определено е параноиден, вероятно вследствие на това, което е преживял в затвора. Разправял ли ти е какво са го правили там?
— Не. Изобщо нищо не ми е казвал.
— Ако зависеше от мен, бих препоръчал да му се дават успокоителни и около него да няма абсолютно никакви огнестрелни оръжия.
„Много мило — помисли си безпомощно Старк, — а как, по дяволите, да организирам всичко това? Добре, че поне Джени и Мануела са вече на борда на самолета и скоро ще бъдат в Ал Шаргаз, където е рай в сравне…“ Предупредителен вик прекъсна размишленията му.
Иззад главната кула изскочиха Хусаин и други Зелени ленти. Изглеждаха враждебно настроени.
Затаки моментално забрави за пътниците, свали автоматичната карабина от рамото си и като я държеше с едната ръка, се придвижи между Хусаин и самолета. От двете му страни застанаха по един от неговите хора, а останалите заеха отбранителни позиции близо до самолета, за да го прикриват.
— Кучета мръсни! — обади се някой. — Какво става пък сега?
— Ако стане напечено, залягайте — нареди Еър.
— Капитане — прошепна развълнувано Робъртс, — аз непременно трябва да се кача на самолета, момиченцето ми е много болно, не можете ли да ми помогнете?
— Ще се опитам.
Затаки гледаше Хусаин с омраза. Преди два дни той отиде в Исфахан, където бе поканен да участвува в заседанието на техния таен комитет. Всичките единадесет членове бяха аятоласи и молли и тогава той за първи път видя действителното лице на революцията, за чиято победа толкова много се беше борил и страдал: „Неверниците ще бъдат смазани и предадени на забвение. Ще действат само революционни трибунали. Присъдите ще се издават бързо и ще са окончателни без право на обжалване…“
Моллите бяха толкова уверени в себе си, толкова убедени в свещеното си право да управляват и раздават правосъдие, колкото в правото само те да тълкуват и проповядват Корана и Шарията… Затаки беше достатъчно предпазлив, за да не споделя с никого ужаса си и това, което мислеше, но сега разбра, че пак са го предали.
— Какво искаш, молла? — изръмжа той. Последната дума прозвуча като проклятие.
— Първо искам да знаеш, че тук нямаш никаква власт. За това, което вършиш в Абадан, отговарят аятоласите на Абадан, но ти нямаш никаква власт в тази база, нито върху този самолет.
Хусаин беше заобиколен от десетина въоръжени младежи със сурови лица, всички от Зелените ленти.
— Значи така, нямам власт, а? — Затаки презрително му обърна гръб и извика на английски:
— Самолетът незабавно да излита! Всички пътници на борда!
Отпрати пилота със сърдит жест и се обърна към Хусаин:
— Е? А второто?
Зад гърба му пътниците побързаха да изпълнят нареждането и понеже Зелените ленти се бяха скупчили около Затаки и Хусаин, Старк заповяда на Робъртс да се качва на самолета, след това даде знак на Еър да помогне за прикриване на измъкването на механика. Двамата заедно помогнаха на Тайрър да слезе от джипа.