— Не ми прилича на приятелско посрещане на гости — измърмори Ногър.
— Не се безпокой, Ногър — засмя се нервно Азадех. — Ерики, аз ще сляза първа, така е по-безопасно.
Приземиха се. Азадех отвори вратата и тръгна да поздрави сестрите и мащехата си — третата съпруга на баща й, която беше по-млада от нея. Първата му жена Хананам му беше връстница, но сега беше прикована към леглото и никога не излизаше от стаята си. Втората съпруга на хана, майката на Азадех, беше починала преди много години.
Телохранителят хвана под ръка Азадех. Беше вежлив. Ерики се поуспокои. Разстоянието бе твърде голямо, за да чуе думите, които си размениха, а и нито той, нито Ногър говореха фарси или турски. Телохранителят посочи към хеликоптера. Тя кимна, обърна се и им махна да идват. Ерики и Ногър приключиха с операциите по спирането на двигателите, без да откъсват очи от телохранителя, който ги наблюдаваше със сериозно лице.
— Ерики, ти мразиш оръжията не по-малко от мен, нали? — попита Ногър.
— Повече от теб. Добре, че поне този знае как да го използува. Повече се страхувам от непрофесионалистите.
Ерики извади автоматичните изключватели и прибра в джоба си контактния ключ.
Тръгнаха към Азадех и сестрите й, но телохранителят им прегради пътя. Азадех извика:
— Казва, че веднага трябва да отидем в Приемната зала и да чакаме там. Вървете след мен.
Ногър тръгна последен. Една от хубавичките сестри срещна погледа му, той се подсмихна и заизкачва стълбите през две стъпала.
Приемната зала беше обширна, неотоплена, миришеше на влага и ставаше течение. Беше обзаведена със солидна викторианска мебел, имаше много дивани, отрупани с възглавници, и старовремски водни радиатори. Азадех оправи прическата си пред едно от огледалата. Скиорският й костюм беше елегантен и моден. Абдула хан никога не беше изисквал от съпругите, дъщерите и прислужниците си да носят чадор, нито го одобряваше. „Защо тогава Нажуд го е сложила днес?“ — запита се Азадех и безпокойството й се увеличи. Една прислужница поднесе чай. Чакаха половин час, след което се появи друг телохранител и каза нещо. Азадех пое дълбоко въздух.
— Ногър, ти трябва да останеш тук. Да вървим, Ерики.
Ерики я последва напрегнат, но уверен, че примирието, крепящо се на силата на оръжието, за което се беше споразумял с Абдула хан се спазва. Усещаше допира на ножа на кръста си и това му вдъхваше спокойствие. Телохранителят отвори вратата в дъното на коридора и им даде знак да влязат.
Абдула хан беше полегнал на няколко възглавници на един килим с лице към вратата, зад него беше охраната му. Богато обзаведената във викториански стил стая беше предназначена за официални случаи, но въпреки това в нея се чувствуваше нещо западнало и мърляво. Двамата мъже, които бяха забелязали с хана на стъпалата на двореца, седяха по турски до него. Единият беше европеец — едър, запазен човек към седемдесетте с широки рамене, славянски очи и добродушно лице. Другият беше по-млад, около тридесетгодишен с азиатски черти и жълтеникав оттенък на кожата. И двамата бяха облечени с плътни зимни костюми. Вниманието на Ерики инстинктивно се изостри и той изчака при вратата, докато Азадех отиде при баща си, коленичи, целуна подпухналите му отрупани с пръстени ръце и му изказа благопожеланията си. Той безизразно я отпрати настрана, без да сваля дълбоките си черни очи от Ерики, който го поздрави вежливо от вратата, но остана там. Като прикриваше срама и страха си, Азадех коленичи отново на килима с лице към него. Ерики забеляза, че двамата непознати оцениха с поглед външността й и напрежението му порасна с още един градус. Тишината стана напрегната.
До хана имаше поднос с халва на малки кубчета и той си хапна няколко, наслаждавайки се на турското лакомство с меден вкус; пръстените му хвърляха разноцветни отблясъци.
— Значи така — рече той грубо. — Изглежда, че убиваш наляво и надясно, като полудял.
Ерики присви очи, но не каза нищо.
— Е?
— Ако съм убивал, не съм го правил като полудял. И кого твърдите, че съм убил?
— Един старец в тълпата извън Казвин, на когото си смазал гръдния кош с лакът. Има свидетели. След него — трима в една кола и един извън нея, а той е бил голям борец за свободата. И за това има свидетели. Надолу по пътя има петима мъртви и други ранени по време на спасяването на хеликоптера. И още свидетели.