Отново настана тишина. Азадех не беше помръднала, но лицето й беше побеляло.
— Е?
— Ако наистина има свидетели, ти също би трябвало да знаеш, че ние мирно се опитвахме да се доберем до Техеран, не бяхме въоръжени и бяхме нападнати от тълпата, и ако не бяха Чарли Петикин и Ракоци, вероятно щяхме, да сме… — Ерики за момент спря — не му убегна бързият поглед, който си размениха дамата непознати. След това още по-предизвикателно продължи. — Вероятно щяхме да сме мъртви. Не бяхме въоръжени, и Ракоци не беше. Те първи стреляха по нас.
Абдула хан също забеляза реакцията на двамата до себе си и погледна Ерики замислено.
— Ракоци? Същият, който заедно с моллата ислямски марксист и неговите хора нападнали твоята база? Съветският мюсюлманин?
— Да — отвърна Ерики и изгледа сурово двамата непознати. — Агентът на КГБ, който твърдеше, че е от Грузия, по-точно от Тбилиси.
Абдула хан хитро се усмихна:
— КГБ ли? Че ти откъде знаеш?
— Много съм ги виждал такива като него.
Нищо не се четеше в погледите на двамата непознати. На лицето на по-възрастния беше застинала приятелска усмивка, от която на Ерики му полазиха тръпки по гърба.
— А този Ракоци как е успял да се намъкне в хеликоптера? — попита ханът.
— Пленил Чарли Петикин в моята база миналата неделя. Петикин е един от нашите пилоти и беше дошъл в Табриз, за да му предам Азадех. От нашето посолство ме помолиха да им се обадя, за да проверят паспорта ми — него ден много правителства, както и нашето, бяха наредили на своите граждани, пребиваващи в Иран, без това да им е наложително, да напуснат страната — обясни Ерики, като с лекота преувеличи нещата за повече тежест. — В понеделник, когато си тръгнахте оттук, Ракоци принудил Петикин да го откара в Техеран.
Ерики разправи накратко какво се беше случило.
— Ако не беше забелязал финландското знаме на покрива, щяхме да сме трупове.
Мъжът с азиатската физиономия тихо се засмя.
— Това е щяло да бъде голяма загуба, капитан Йоконен — рече той на руски.
По-възрастният със славянските очи попита на безупречен английски: — Къде е сега този Ракоци?
— Нямам представа. Някъде в Техеран. А може ли да попитам кои сте вие?
Ерики искаше да печели време и не очакваше отговор. Опитваше се да прецени дали Ракоци е приятел или враг на тези двамата, които очевидно бяха от Съветския съюз и още по-явно — от КГБ или ГРУ, тайната полиция на въоръжените сили на СССР.
— Как беше първото му име, моля? — попита учтиво по-възрастният мъж.
— Фьодор, като унгарския революционер.
Ерики не забеляза никаква реакция от страна на възрастния и можеше да продължи да говори, обаче беше твърде разумен, за да изтърве нещо пред КГБ или ГРУ. Азадех продължаваше да коленичи на килима с вдървен гръб, неподвижна, с ръце в скута; червените й устни ярко контрастираха с бялото лице. Изведнъж той усети, че много се бои за нея.
— Признаваш ли, че си убил тези хора? — попита Абдула хан и лапна още едно парче халва.
— Признавам, че преди година убих хора, спасявайки твоя живот, Абдула хан, и…
— И твоя! — извика сърдито ханът. — Убийците щяха да застрелят и теб. Само по волята на Аллаха останахме живи и двамата.
— Аз нито съм започнал пръв схватката, нито съм я искал. — Ерики се опитваше разумно да подбира думите си, чувствуваше се несигурен и неуверен. — Убих онези двамата не по мое желание, а за да защитя дъщеря ти, моята съпруга. Бяхме в опасност.
— А, значи смяташ, че имаш право да убиваш всеки път, когато прецениш, че животът ти е в опасност?
Ерики видя как лицето на хана пламна, двамата руснаци също го наблюдаваха и той се замисли за собственото си историческо наследство и приказките на дядо си за старите времена в Северните земи, когато по земята бродели великани и джуджетата и таласъмите не били измислица. Всичко това било толкова отдавна, че земята била чиста: злото било зло, доброто — добро, а злото не можело да се крие под маска.
— Ако животът на Азадех е заплашен, или моят, готов съм да убия всекиго — каза той с равен глас.
Тримата мъже усетиха ледения дъх на думите му. Азадех се ужаси, а телохранителите, които не знаеха нито руски, нито английски, се поразмърдаха с безпокойство, усетили заканата.