Вената на челото на Абдула хан се изду.
— Ще отидеш с този човек — нареди той мрачно. — Ще отидеш с него и ще изпълниш каквото ти каже.
Ерики изгледа мъжа с азиатската физиономия.
— Какво искате от мен?
— Само умението ви на пилот и един хеликоптер 212 — отговори човекът на руски без неприязън.
— Съжалявам, но в момента се прави контролна проверка на хеликоптера, тя е задължителна след всеки хиляда и петстотин летателни часа, а аз работя за С-Г и „Иран Тимбър“.
— Прегледът на 212 е завършил и вашите механици вече му правят наземните проби, а „Иран Тимбър“ ви предостави на… на мое разположение.
— С каква цел?
— За полети — отвърна раздразнено мъжът. — Вие май недочувате, а?
— Много добре чувам, но, изглежда, вие сте глух.
Мъжът едва се сдържа. По-възрастният странно се усмихна. Абдула хан се обърна към Азадех и тя едва не подскочи от уплаха.
— Ще отидеш при Хананан да поднесеш почитанията си!
— Да… да… татко — заекна тя и скочи.
Ерики направи крачка към нея, но телохранителите бяха нащрек и единият му препречи пътя. Азадех, почти разплакана, каза:
— Недей, Ерики, няма… аз… трябва да вървя… — И изчезна, преди той да може да я спре.
Мъжът с азиатската физиономия наруши тишината:
— Няма от какво да се боите. Просто ни трябвате като пилот.
Ерики не му отговори, сега вече беше сигурен, че е измамен, че и двамата с Азадех са били подмамени и че са в клопка. Е, ако ги нямаше телохранителите, без никакво колебание щеше да види сметката на Абдула хан, а може би и на другите двама. Тримата мъже много добре съзнаваха това.
— Защо повика съпругата ми, Твое височество? — попита той със същия тих глас, знаейки вече отговора. — Защо изпрати цели две съобщения?
Абдула хан отговори с присмех:
— Тя не означава нищо за мен, но не и за приятелите ми: целта беше да те доведе и да те накара да се подчиниш. И в името на Аллах и Пророка, ти ще се подчиниш. Ще правиш каквото този човек ти каже.
Един от охраната помръдна автомата си и шумът отекна в залата. Руснакът с азиатската физиономия се изправи.
— Първо, предайте ми ножа си, моля.
— Елате да го вземете, ако ви стиска.
Мъжът се поколеба. Абдула хан рязко се изсмя. Беше зловещ смях, който отекна болезнено във всички.
— Можеш да му оставиш ножа. Така ще ти е по-интересен животът. — И каза на Ерики: — Ще бъде разумно от твоя страна да си послушен и да се държиш прилично.
— Най-разумно ще бъде да ни пуснеш по живо, по здраво.
— Искаш ли да видиш как ей сега вторият ти пилот ще бъде обесен за палците?
Очите на Ерики се свиха още повече. По-възрастният руснак се наведе към хана, за да му пошепне нещо, а той не изпускаше от очи Ерики. Въртеше в ръцете си обсипан със скъпоценни камъни кинжал. Изслуша руснака и кимна.
— Ерики, ще кажеш на втория си пилот, че и той трябва да се подчинява, докато е в Табриз. Ще го изпратим в базата, но малкият ти хеликоптер ще остане тук. Засега.
Ханът даде знак на мъжа с азиатските черти да си върви. Той погледна Ерики.
— Казвам се Цимтарга, капитане.
Беше малко по-нисък от Ерики, но със здраво телосложение и широки рамене.
— Първо отиваме в…
— Цимтарга е име на планина източно от Самарканд. Как е истинското ви име? И чинът ви?
Мъжът сви рамене.
— Прадедите ми са яздили в ордите на Тимур, Тамерлан Куция, същия, който обичал да издига планини от черепи. Първо ще отидем във вашата база. С кола.
Той го заобиколи и отвори вратата. Ерики не помръдна, продължаваше да гледа хана.
— Довечера трябва да видя жена си.
— Ще я видиш, когато… — Абдула хан млъкна, защото по-възрастният отново му пошепна нещо. Ханът пак кимна с глава.
— Добре. Да, капитане, довечера ще бъдеш с нея и след това през една нощ. При условие, че… — Той не довърши мисълта си.
Ерики се завъртя и излезе.
С излизането им напрежението в стаята се изпари. По-възрастният мъж се изкиска:
— Ваше височество, ти си знаменит както винаги.
Абдула хан размърда лявото си рамо. Артритът го тормозеше.
— Той ще се подчинява, Пьотър, но само дотогава, докогато моята непослушна и неблагодарна дъщеря е при него.
— Дъщерите винаги са трудни — отговори Пьотър Олег Мжитрик. Той беше от Тбилиси — новото име на Тифлис.