— Не всички, Пьотър. Другите ме слушат и не ми създават неприятности, но тази така ме вбесява, че просто нямам думи.
— Ами тогава изгони я веднага щом финландецът изпълни това, което се иска от него. И двамата ги изгони.
Славянските му очи се присвиха, добродушната му физиономия се сбърчи и той добави:
— Да бях с тридесетина годинки по-млад и тя да не беше омъжена, бих си предложил услугите да те отърва от нея.
— Да беше ме помолил за това преди появяването на този, откачения, щеше да я получиш заедно с благословията ми — отвърна Абдула хан кисело. Усети стаената надежда на по-възрастния, но прикри изненадата си и реши да помисли за това по-късно. — Съжалявам, че му я дадох. Надявам се, че ще го побърка. Съжалявам и за клетвата, която дадох пред Аллах — да го оставя жив. Това стана в момент на слабост от моя страна.
— Може би не. Добре е да си великодушен понякога. Той наистина ти е спасил живота.
— Иншаллах! Така е искал Бог. Той беше просто извършител на чужда воля.
— Да, прав си — успокои го Мжитрик. — Така си е.
— Този човек е дявол, атеист и дявол, който вони на похот. Ако не бяха телохранителите ми, ти видя с очите си, щяхме да се сбием до смърт.
— Това не може да стане дотогава, докогато дъщеря ти е във властта ти да я командваш както трябва — каза Пьотър със странна усмивка.
— Аллах желае двамата да попаднат в ада — каза ханът, все още вбесен, че трябва да пази живота на Ерики, за да помага на Пьотър Олег Мжитрик, вместо да го хвърли в ръцете на муджахидините и така да се отърве завинаги от него. Моллата Махмуд, един от табризките водачи на ислямско-марксистката муджахидинска фракция, която беше нападнала базата, дойде при него преди два дни и му разправи какво се беше случило при блокирането на шосето.
— Ето и документите им като доказателство — беше казал свирепо моллата. — И на чужденеца, който сигурно е от ЦРУ, и на жената, твоята дъщеря. В момента, в който се върне в Табриз, ще го изправим пред нашия комитет, ще го осъдим, ще го заведем в Казвин и ще го екзекутираме.
— В името на Пророка, не преди да дам съгласието си — беше отговорил той властно, взимайки документите им. — Това бясно куче, чужденецът, е женен за дъщеря ми, а не за ЦРУ, и е под моя закрила, докато аз реша, и ако пипнете само един червеникав косъм от главата му или нападнете него или базата без мое съгласие, ще оттегля цялата си тайна подкрепа за вас и тогава нищо няма да спре Зелените ленти да смажат левичарите в Табриз! Той ще бъде в ръцете ви, когато аз реша, а не вие.
Моллата си отиде намръщен и Абдула веднага го включи в списъка на неотложните си проблеми. След като прегледа внимателно документите и намери паспорта на Азадех и другите й разрешителни, той остана доволен, защото те му даваха допълнителна власт над нея и съпруга й.
„Да — мислеше си ханът, като гледаше руснака, — сега тя ще прави всичко, каквото поискам от нея. Всичко.“ — Да бъде волята на Аллаха, но скоро тя може да овдовее.
— Да се надяваме, че няма да е прекалено скоро! — Смехът на Мжитрик беше силен и заразителен. — Да не стане, преди съпругът й да е изпълнил задачата!
Абдула хан беше доволен от присъствието и мъдрите съвети на Мжитрик и се радваше, че той ще направи това, което се изисква от него. „Все пак трябва да бъда по-добър кукловод от преди — мислеше си той, — за да мога да оцелея, а също и Азербайджан.“
„Из цялата провинция и в Табриз положението беше много деликатно, защото избухваха въстания на най-различни фракции, водеха се боеве между различни групировки, а отвъд границата бяха дислоцирани десетки хиляди съветски войници. И танкове. А оттам до Персийския залив нямаше нищо, което да ги спре.“ „С изключение на мен — каза си ханът. — Защото, окупират ли Азербайджан — а историята многократно е потвърждавала неспособността на Техеран да се отбранява, Иран ще падне в ръцете им като гнила круша, както беше предвидил Хрушчов. А с Иран и Персийският залив, световният добив на петрол и Ормузкият проток.“
Идеше му да вие от ярост. „Аллах да го убие шаха, който не пожела да слуша, да почака и нямаше здравия разум да потуши един малък бунт, вдъхновен от моллите, има-няма преди двадесетина години, и не изпрати аятолах Хомейни на оня свят, както го посъветвах, и по този начин ни изложи на опасност — царска или съветска Русия, именно тя е нашият истински враг.