Той едва не се изсмя на глас. „И което е още по-важно, «Затопек» ми развързва ръцете да действам и правя комбинации в тази област, както аз намеря за добре, да играя Голямата игра, която тъпите англичани изтърваха.“
Мжитрик наблюдаваше Абдула хан, който стоеше до прозореца, и търпеливо го чакаше да вземе решение относно услугата, която искаше, в замяна на залавянето на саботьорите. „Хайде, дебелако — помисли си той мрачно, като използува своя таен прякор на хана, — и двамата знаем, че можеш да хванеш тези мръсници, стига да искаш — ако още са в Азербайджан.“
— Ще направя каквото мога — отговори Абдула хан все още с гръб към него и Мжитрик не скри усмивката си. — Ако ги заловя, какво ще последва Пьотър?
— Кажи на Цимтарга. Той ще уреди всичко.
— Добре — кимна Абдула хан и се върна отново на мястото си. — Значи всичко е уредено.
— Благодаря ти. — Пьотър беше много доволен. Такава решителност от страна на Абдула хан обещаваше бърз успех.
— Моллата, за когото говорехме — Махмуд — каза ханът, — е много опасен. Също и бандата му главорези. Мисля, че са заплаха за всеки. На Туде трябва да дадат указания да се разпоредят с тях. Естествено, че тайно.
Мжитрик се чудеше колко ли може да знае Абдула за тяхната тайна поддръжка на Махмуд, един от най-добрите и най-фанатични завербувани от тях агенти.
— Трябва да пазим Туде, също и приятелите им. Забеляза моменталния проблясък на раздразнение и веднага добави компромисно:
— Този човек евентуално може да бъде преместен или заместен — едно общо разцепление и братоубийство би било от полза само за врага.
— Моллата е фалшив и не вярва истински в нищо.
— Тогава да заминава. Бързо — усмихна се Пьотър. Но Абдула хан не се усмихна.
— Много бързо, Пьотър. Завинаги. И групата му да бъде разбита.
Цената беше твърде висока, но Раздел 16а му даваше достатъчно правомощия.
— Ами да, защо не бързо и завинаги, щом казваш, че е необходимо? Съгласен съм и… ще предам препоръката ти.
Мжитрик се усмихна. Този път и Абдула хан се засмя удовлетворено.
— Радвам се, че се разбираме и постигаме съгласие, Пьотър. Трябва да станеш мюсюлманин за вечното спасение на душата ти.
Пьотър Мжитрик се засмя.
— Всяко нещо с времето си. Между другото, ти можеш да станеш комунист в името на земните ти удоволствия.
Ханът се изкикоти, пресегна се и напълни чашата на Пьотър.
— Няма ли начин да те убедя да поостанеш няколко дни?
— Не, но съм ти благодарен за поканата. След като хапнем, ще трябва да си тръгвам. — Усмивката му стана още по-широка. — Чака ме много работа.
Ханът беше доволен! „Е, сега вече мога да забравя за калпазанина молла и неговата банда, още едно зло по-малко. Питам се обаче, Пьотър, какво би направил ти, ако знаеше, че твоите диверсанти капитан и войник са в другия край на имението ми и чакат да се измъкнат безопасно? Но за къде? За Техеран или към теб? Още не съм решил.“
„О, да, аз си знаех, че ще дойдеш да ми се молиш, защо иначе щях да ги държа в безопасност, защо щях да се срещам с тях преди два дни тайно в Табриз и да ги водя тук, ако не беше ти? Кой знае! Жалко, че Виен Розмънт е бил убит, той беше полезен. Още повече, че информацията и предупреждението, съдържащи се в кодираното съобщение, което е дал на капитана, за да ми го предаде, са повече от важни. Трудно ще могат да му намерят заместник.“
„Да, и също така е истина, че получиш ли услуга, трябва и ти да направиш такава. Неверникът Ерики е единствената.“ Ханът удари звънеца и когато слугата се появи, нареди:
— Кажи на дъщеря ми Азадех, че ще обядва с нас.
Техеран: 4,17 следобед.
Жан-Люк Сесон удари месинговото чукче по вратата на апартамента на Макайвър. До него беше Саяда Бертолин. Сега, когато вече не бяха на улицата и бяха сами, той хвана гърдите й през палтото и я целуна.
— Обещавам, че няма да се бавим, и отново се хвърляме в леглото!
Тя се засмя:
— Добре.
— Резервира ли маса за вечеря във Френския клуб?
— Разбира се. Ще имаме достатъчно време!
— Да, скъпа.