— Къде е Джени?
— Замина за Ал Шаргаз тази сутрин със 125.
— Значи Мак го няма? — попита Жан-Люк.
— Не, тя замина сама. Мак е…
— Не мога да повярвам! — възкликна Жан-Люк. — Тя се беше заклела, че никога няма да замине без стария пръч Дънкан!
Петикин се засмя.
— И на мен не ми се вярваше, но замина сама. „Има време, докато Жан-Люк узнае истинската причина за заминаването й“ — помисли си той.
— Нещата тук май не вървят, а?
— Да, и става, все по-лошо. Много нови екзекуции. Петикин си помисли, че е по-добре да не споменава за бащата на Шаразад пред Саяда. Нямаше защо да я тревожи.
— Какво ще кажете за по чаша чай? Току-що го направих. Чухте ли днес за затвора „Каср“?
— Какво е станало?
— Щурмувала го е тълпа — каза Петикин и отиде в кухнята за още чаши. — Разбили вратата и освободили всички, удушили няколко полицаи и агенти на САВАК и сега се говори, че Зелените отряди са организирали импровизиран незаконен съд, вкарват в килиите, когото им падне и бързо ги изкарват оттам пред екзекуторските взводове.
Саяда за малко да каже, че сега затворът е освободен и че враговете на революцията и на Палестина са си получили заслуженото наказание, но се въздържа и се заслуша внимателно в разказа на Петикин.
— Мак отиде рано на летището заедно с Джени, след това в министерството, после дойде тук. Скоро ще се върне. Как е трафикът на летището, Жан-Люк?
— Задръствания с километри.
— Старецът изпрати 125 в Ал Шаргаз за две седмици, за да прибере всичките ни хора, ако е необходимо, или да закара нови екипажи.
— Добре. Скот Гавалан отдавна трябваше да е в отпуска, също и няколко от механиците. Може ли 125 да получи разрешение да спре в Шираз?
— Опитваме се да го издействуваме другата седмица. Хомейни и Базарган искат пълно възстановяване на нефтодобива, затова смятаме, че ще ни окажат съдействие.
— Ще можеш ли да докараш нови екипажи, Чарли? — попита Саяда. Чудеше се как един английски самолет може да получи разрешение за такава свобода на полети. Проклети англичани, дай им винаги да интригантстват!
— Това е идеята, Саяда — отговори й Петикин и наля още вряла вода в чайника, без да забележи гримасата на Жан-Люк. — Може да се окаже, че от британското посолство ни заповядаха да евакуираме целия второстепенен персонал — имаме няколко излишни лица плюс жени, затова Джони Хог замина за Ковис — да вземе Мануела Старк.
— Мануела е в Ковис? — Саяда беше не по-малко изненадана от Жан-Люк. Петикин не му беше разказал как беше пристигнала и Макайвър я бе изпратил там.
— Толкова работи стават наведнъж, че е трудно да се води отчет за всичко. Вие какво правите тук и какво става в Загрос? Ще останете за вечеря — тази вечер аз готвя.
Жан-Люк скри ужаса си.
— Съжалявам, mon vieux, тази вечер не ни е възможно. А колкото до Загрос, там всичко е наред както винаги; в края на краищата Загрос е във френския сектор. Тук съм, за да взема хората на „Шлумбергер“. Призори се връщам и ще трябва да ги докарам обратно след два дни. Няма как да се откажа от допълнителните полети.
Той се усмихна на Саяда и тя му отвърна със същото.
— Всъщност, Чарли, аз отдавна имам право да ползвам един уикенд. А къде е Том Локхарт, кога се връща в Загрос?
Петикин усети как нещо го жегна в стомаха. След като преди три дни бяха получили съобщението на Руди Луц от кулата в Абадан, че хеликоптерът НВС е бил свален, когато се е опитвал да прелети тайно над границата, и вътре е бил Том Локхарт, връщайки се от отпуска, нямаха никакви сведения, освен една официална информация, предадена чрез Ковис, че Локхарт е тръгнал към Техеран с кола. Все още нямаше никакво официално разследване на похищението на хеликоптера.
„Така ми се иска Том да се върне — помисли си Петикин. — Ако Саяда не беше тук, щях да разправя всичко на Жан-Люк, той му е по-голям приятел от мен, но не знам как стои въпросът със Саяда. В края на краищата, тя не е една от нас, работи за кувейтците, а този номер с НВС може да се окачестви като държавна измяна.“
С разсеян вид наля чаша чай и я подаде на Саяда, след това друга — на Жан-Люк. Напитката беше гореща, тъмна, със захар и козе мляко, което и двамата не харесваха, но го приеха от учтивост.