Киаби побледня.
— Тогава оставете го на мен. Искам да се разправя с него.
— Би трябвало да го направят професионалистите. Ще уредя…
— Не, моля ти се. Трябва да отмъстя.
Ракоци се престори, че мисли по въпроса, и прикри задоволството си. Хусаин Ковиси трябваше да бъде ликвидиран.
— След няколко дни ще уредя с теб да замине една група с оръжие и кола.
— Благодаря ти. На мен ми трябва само това — Киаби извади с трепереща ръка един джобен нож. — Това, малко бодлива тел, час-два време и ще види как синът отмъщава за баща си.
— Добре. А сега по въпроса за демонстрацията на жените. Окончателно е определена за след три дни. Ка… — Той млъкна ужасен, рязко скочи към страничната стена и дръпна един едва забележим възел. Част от стената се отвори в проход към тъмното пожарно стълбище.
— Хайде — заповяда той и се втурна да се спасява, последван панически от Киаби. Входната врата се събори, отскубната от пантите, двамата мъже, които я бяха блъснали с рамене, едва не се строполиха в стаята, по петите им прииждаха и други. Всичките бяха иранци, носеха зелени превръзки и атакуваха в движение с насочени оръжия.
Ракоци хукна надолу през три стъпала, препъна се и залитна, побягна по тъмната улица сред тълпите, но попадна в клопката и го хванаха. Ибрахим Киаби, без да му мисли много-много, сви рязко, прелетя през платното, хлътна в една препълнена с народ уличка и потъна в тъмнината.
От старата кола, паркирана до тротоара срещу страничния изход, Робърт Армстронг видя как хората му хванаха Ракоци, а Киаби се измъкна. Преди минувачите да разберат какво става, набутаха заловения в една камионетка. Двама от Зелените ленти закрачиха към Армстронг. Бяха по-добре облечени от останалите, маузерите и на двамата бяха в кобури? Хората бързо им правеха път и се обръщаха настрани, за да не си навлекат беля. Двамата се качиха в колата на Армстронг, той натисна съединителя и потегли, останалите се смесиха с пешеходците.
След няколко секунди Робърт Армстронг се сля с претовареното в този час улично движение. Двамата мъже смъкнаха зелените си ленти и ги прибраха в джобовете си.
— Извинявай, че изтървахме младото копеле, Робърт — по-възрастният говореше английски с американски акцент. Беше гладко избръснат, петдесетина годишен. Казваше се Хашеми Фазир, полковник, заместник-началник на Вътрешно разузнаване, обучен в САЩ и САВАК преди образуването на отделна тайна служба.
— Не се безпокой, Хашеми — отговори Армстронг.
По-младият се обади от задната седалка:
— Киаби го имаме сниман на филм по време на бунта при посолството, ага. А също и в университета. — Той беше на двадесетина години, с пищни мустаци и жестоки устни. — Утре ще го пипнем.
— Сега, когато е хукнал да се спасява, не бих го преследвал, ако бях на ваше място, лейтенанте — предупреди Армстронг. Шофираше внимателно. — Щом вече е засечен, просто го проследете и той ще ви заведе при някоя по-едра риба. Нали вече ви доведе при Димитрий Язернов.
— Да, да, прав сте — засмяха се останалите.
— А Язернов ще ни открие най-различни интересни хора и места.
Хашеми запали цигара и предложи и на тях.
— Робърт?
— Благодаря. — Армстронг дръпна от цигарата и направи гримаса. — Боже мой, Хашеми, това са ужасни цигари, ще те пратят в гроба.
— Ако такава е волята на Аллах. Хашеми започна да рецитира на фарси:
— Цигарите ще те убият, не виното — сухо каза Армстронг, усетил напевността на красивите персийски строфи.
— Полковникът цитираше „Рубаят“ на Омар Хаям — обади се услужливо на английски младежът от задната седалка. — Смисълът е, че…
— Той знае какъв е смисълът, Мохамед — прекъсна го Хашеми. — Господин Армстронг говори перфектен фарси — има още какво да учиш. — Той дръпна от цигарата си, наблюдавайки трафика. — Робърт, би ли спрял за секунда?
Колата спря и Хашеми нареди:
— Мохамед, върни се в щаба и ме чакай там. Направи така, че никой, ама абсолютно никой, да не се добере до Язернов преди мен. Кажи на групата да подсигури всичко. Искам да започна в полунощ.