— Да, господин полковник — отговори младежът и слезе.
Хашеми го наблюдаваше как изчезва сред тълпата.
— Бих пийнал едно голямо уиски със сода. Карай още малко, Робърт.
— Разбира се. — Армстронг натисна съединителя и доловил нещо, хвърли поглед към Хашеми.
— Някакъв проблем?
— Много са — Хашеми изучаваше колите и пешеходците с напрегнато изражение. — Не знам още колко време ще ни разрешават да действаме, докога ще сме в безопасност и на кого да се доверяваме.
— Че това ново ли е за теб? — засмя се тъжно Армстронг. — Това си е рискът на професията — допълни той. Добре си беше научил урока в продължение на единадесет годишната си служба като съветник във Вътрешно разузнаване, а преди това двадесет години в полицията в Хонконг.
— Искаш ли да присъстваш на разпита на Язернов, Робърт?
— Да, ако не преча.
— Какво иска от него МИ–6?
— Аз съм бивш служител на Централния разузнавателен департамент, отдел „Специални операции“, и при вас съм с частен договор, за да ви помогна да изградите еквивалентна служба, не си ли спомняш?
— Спомням си много добре. Два петгодишни договора, като последният с готовност беше удължен до миналата година, когато трябваше да се пенсионираш. Страхотен шанс — Армстронг говореше с отвращение. — Хомейни и иранското правителство ще ми изплащат пенсия! Страхотен шанс. — Напоследък често му минаваше през ума, че цялата му служба в Иран е отишла на вятъра, а и с девалвацията на хонконгския долар — беше се оттеглил оттам през 1966 година — действителната му пенсия щеше да е мизерия. — Ега ти пенсията!
Тъмните очи на иранеца станаха студени.
— Робърт, какво иска МИ–6 от този негодник?
Армстронг се намръщи. Нещо никак не беше наред тази вечер. Младият Киаби не трябваше да се измъкне от мрежата, а Хашеми беше притеснен като начинаещ агент при първото си прехвърляне в страната на врага.
— Доколкото знам — нищо. Аз се интересувам от него. Моя милост — отговори той простичко.
— Защо?
„Твърде дълга история — помисли си Армстронг. — Дали трябва да ти казвам, че Димитрий Язернов е кодовото име на Фьодор Ракши, руския ислямски марксист, когото от месеци се опитвате да хванете? Дали да ти кажа коя е действителната причина, поради която ми беше заповядано да ви помогна да го хванете тази вечер? Случайно МИ–6 откриха чрез един невъзвращенец, че истинското му име е Игор Мжитрик, син на Пьотър Олег Мжитрик, който през годините, прекарани от мен в Хонконг, беше известен като Григорий Суслов, много важен шпионин, когото отдавна мислехме за мъртъв.
Не, на нас не ни трябва Язернов, ние искаме — аз искам — да пипнем бащата, за когото се предполага, че живее някъде на север от границата, на един хвърлей. О, Господи, дано да е жив и да е на един хвърлей, защото бихме дали мило и драго да го разпитаме този мръсник с всички възможни средства — бивш шеф на разузнаването в Далечния изток, старши преподавател по разузнаване във Владивостокския университет, висш партиен член и Бог знае какво още оттогава насам!“
— Аз мисля — ние мислим, че Язернов е много по-важен от връзката на Туде със студентите. Той е абсолютен двойник на вашия кюрдски дисидент Али Бин Хасан Каракосе.
— Искаш да кажеш, че това е той?
— Да.
— Не е възможно.
Армстронг сви рамене. Беше му подхвърлил кокала — ако той не желаеше да го захапе, това си беше негов проблем. Уличното движение се беше задръстило, всички натискаха клаксоните и ругаеха. Едрият мъж запуши ушите си и смачка цигарата иранско производство.
Хашеми се намръщи.
— Вие защо се интересувате от Каракосе и кюрдите — ако това, което казваш, е вярно?
— Кюрдите завземат всички граници. Съветски, иракски, турски и ирански — поясни той. — Цялото кюрдско национално движение е твърде чувствително и лесно може да се експлоатира от руснаците, което би имало сериозни последствия из цяла Мала Азия. Естествено е, че сме заинтересовани.
Полковникът се загледа през прозореца, потънал в мислите си. Валеше слаб сняг. Един мотоциклетист профуча и остърга колата отстрани. За учудване на Армстронг Хашеми, който обикновено се владееше, разгневено свали прозореца и наруга младежа и цялото му поколение. С мрачен вид изгаси цигарата си.
— Свали ме тук, Робърт. Ще започнем с Язернов в полунощ. Очакваме те. — Той понечи да отвори вратата.