— Почакай малко — спря го Армстронг. — Ние сме стари приятели. Какво става, по дяволите?
Полковникът се поколеба. След това придърпа вратата.
— САВАК е обявена за незаконна от правителството, както и всички разузнавателни управления, включително и нашето, и е заповядано незабавно да бъдат разпуснати.
— Да, но от кабинета на министър-председателя вече ви съобщиха да продължавате да действате под прикритие. Няма от какво да се боиш, Хашеми. Ти не си белязан. Било ти е нареждано да разгромиш Туде, федаините, ислямските марксисти… ти ми показа заповедта. А операцията тази вечер не е ли по същата линия?
— Да. Да, така е. — Хашеми отново замълча, намръщи се, след това продължи с дрезгав глас: — Да, така е — но! Ти какво знаеш за Ислямския революционен комитет?
— Само това, че се състои от хора, лично подбрани от Хомейни — започна Армстронг съвсем честно. — Пълномощията му не са ясни, не знаем колко души са, кои са, къде и кога се срещат, нито дори дали се председателстват от Хомейни или от някого другиго.
— Аз пък знам, че със съгласието на Хомейни цялата власт ще се съсредоточи в ръцете на този комитет. Базарган е само фигура за момента, докато комитетът издаде новата ислямска конституция, с която ще се върнем във времената на Пророка.
— Дявол да го вземе! — измърмори Армстронг. — Без изборно правителство?
— Абсолютно никакво. — Хашеми беше побеснял от гняв. — Или поне няма да е изборно.
— Може би конституцията ще бъде отхвърлена, Хашеми. Нали ще трябва да я гласува народът, а не всички са фанатични привърженици…
— В името на Аллах и Пророка, не се заблуждавай, Робърт! — отговори рязко полковникът. — Преобладаващото мнозинство са фундаменталисти, това е единственото, за което могат да се закрепят. Нашата буржоазия, богаташите и средната класа са техеранци, табризци, абаданци, исфаханци и всичките се поддържат от шаха, но са само една шепа хора в сравнение с останалите тридесет и шест милиона народ, повечето от които не могат дори да четат и пишат. Разбира се, че каквото бъде одобрено от Хомейни, ще бъде гласувано с мнозинство! А ние и двамата знаем как интерпретира той исляма, Корана и Шарията.
— Кога ще бъде готова конституцията?
— Толкова ли не си разбрал какво представляваме? След тези дълги години? — попита Хашеми раздразнено. — В момента, в който грабнем властта, ние започваме да я използваме, преди да ни се е изплъзнала. Новата конституция влезе в сила веднага щом Бахтияр беше предаден от Картър и генералите и беше принуден да бяга. А колкото до Базарган — благочестивия, честния, справедливия, демократично настроения, назначения от Хомейни, този беден нещастник е само маскировка на всичко между миналото и настоящето, което ще се окаже провал.
— Искаш да кажеш, че той е жертвената овца — че ще бъде предаден на съд?
— Съд? Какъв съд? Не съм ли ти казвал какво комитетът нарича съд? Ако го признаят за виновен, веднага го разстрелват. Иншаллах! И накрая, причината, поради която не мисля хладнокръвно и съм толкова ядосан, че трябва да се напия, е това, което чух днес следобед. Научих от съвсем частен източник, че САВАК тайно се реорганизира, ще бъде преименуван на САВАМА и директор ще стане Абрим Пахмуди!
— Господи! — Армстронг се почувствува като ритнат в стомаха. Абрим Пахмуди беше един от тримата най-близки приятели на шаха, с когото той бе ходил на училище в Швейцария и който се беше издигнал до висок пост в имперския САВАК, и както се говореше, бил най-близкият съветник на шаха след семейството му. Предполагаше се, че се крие, изчаквайки удобен случай за преговори с Базаргановото правителство от името на шаха относно съставянето на конституционна монархия и абдикирането на шаха в полза на неговия син Реза.
— Да — продължи Хашеми. — Години наред този мръсник участваше във всяко важно съвещание на военни или политици, в президиума на всяко заседание на държавната власт, във всяко тайно споразумение с посланика на САЩ и генералите от Америка, във всяко важно решение на шаха, на нашите генерали, присъстваше на всяко обсъждане за преврат и за потушаването му. — Беше толкова ядосан, че по бузите му се стичаха сълзи. — Всички сме предадени. Шахът, революцията, народът, ти, аз, всички! Колко пъти сме му докладвали в продължение на години всичките ние, а пък аз десет пъти по толкова! Със списъци, имена, банкови сметки, свръзки, секрети, които сами ние можехме да открием и да знаем. Всичкото това — всичкото това в писмен вид, но само в един екземпляр — нали такова беше правилото? Всички сме предадени.