Армстронг усети студени тръпки. Естествено, че Пахмуди знаеше всичко за неговото участие във Вътрешното разузнаване. Пахмуди беше длъжен да знае всичко важно, свързано с Джордж Толбът, с Мастърсън, съответстващия му по ранг колега от ЦРУ, с Лавенов от съветското разузнаване на същата длъжност, цялото им краткосрочно и дългосрочно планиране на непредвидени обстоятелства, операциите за неутрализиране на свръхсекретни радарни установки на ЦРУ с хора като капитан Рос, планирането на агресии…
— Дяволска работа — измърмори той, вбесен, че неговите източници не са го предупредили. Пахмуди — учтив, интелигентен, владеещ три езика и дискретен. През изминалите години върху него не беше падало и най-малкото подозрение. Никога. Как е могъл да се измъква така често, дори от шаха, който постоянно проверяваше и препроверяваше най-близките си съветници? „И с пълно право — помисли си той. — Пет опита за покушение, куршуми в лицето и тялото, а той бе Властелин на един народ, известен с упражняването на насилие спрямо управниците си — и на управниците спрямо народа! Боже мой! Къде ли е краят на всичко това?“
Улиците на Техеран: 9,15 вечерта.
Макайвър се промъкваше с колата сантиметър по сантиметър все по на юг към пазарния район, където беше къщата на Яред Бакраван. До него седеше Том Локхарт.
— Всичко ще се оправи — говореше Макайвър. Гадеше му се от безпокойство.
— Разбира се, Мак, не се впрягай.
— Да, не бива да се впрягаме.
Когато Макайвър в повишено настроение се прибра вкъщи след срещата с Али Киа в министерството и видя, че го чака Том Локхарт, пристигнал само преди няколко минути, го обзе още по-голяма радост. Летецът беше жив и здрав. Но радостта му моментално се изпари, като забеляза физиономията му и получи новината от Петикин за съобщението на Скот Гавалан от Загрос, изпратено от Фреди Еър, а също и за Старк, задържан от комитета в Ковис, за да бъде разпитан за „бягството от Исфахан“.
— Грешката е изцяло моя, изцяло моя — затюхка се Том Локхарт.
— Не, не е твоя, Том. И двамата попаднахме в клопка — е, вярно е, че аз дадох разрешение за полета, ама с това нищо не помогнах на Валик. Всички ли бяха на борда? И как, по дяволите, си се измъкнал? Разправи ни какво стана и ще се обадя на Фреди. Искаш ли да пийнеш нещо?
— Не, не, благодаря ти, Мак. Трябва да намеря Шаразад. Не беше вкъщи, надявам се, че е в бащиния си дом, и трябва да…
— Там е, знам, че е там, Том. Ерики ми го каза, преди да тръгне тази сутрин за Табриз. Научи ли за баща й?
— Да, това е ужасно, ужасно! Сигурен ли си, че е там?
— Да — отговори Макайвър и пристъпи тежко към бюфета, наля си питие и продължи: — Не е била в апартамента ви, откакто ти замина, била добре, по-до… Ерики и Азадех я видели онзи ден. Вчера те…
— Ерики каза ли как е тя?
— Каза, че изглежда така, както може да се очаква след случилото се — знаеш колко привързани са помежду си членовете на иранските семейства. Не знаем нищо повече за баща й, освен това, което ни разправи Ерики — викали са го в съда като свидетел и веднага след това казали на семейството му да дойдат да приберат трупа му. Бил екзекутиран заради „престъпления против исляма“. Ерики каза, че прибрали тялото и… вчера били в траур. Съжалявам, обаче това е положението.
Той отпи голяма глътка от разкошното питие, с вкус на торф и се почувствува малко по-добре.
— Тя е в безопасност. Първо ни разправи какво стана с теб, след това ще се обадя на Фреди и ще отидем да намерим Шаразад.
Локхарт бързо му разказа всичко. Изслушаха го ужасени.
— Когато Руди ми каза, че онзи Абаси, офицерът от иранските военновъздушни сили, е свалил НВС, едва не откачих. Изглежда съм припаднал, защото се опомних едва на следващия ден. Абаси и останалите вече ги нямаше и всичко беше надолу с главата, Мак. Чарли твърди, че това е „отвличане на хеликоптер“. Това няма да мине! Няма начин!
— Знаем, Том — отговори Макайвър. — Първо довърши разказа си.
— Не можах да получа разрешение за обратен полет, затова взех една кола, няма и два часа, откакто се прибрах, и отидох направо в апартамента. Мръсните Зелени ленти са го конфискували заедно с всичкото имущество на господин Бакраван без магазина на пазара и семейната къща.
Локхарт му разправи какво беше се случило и добави: