— Аз съм… аз съм самотно дърво сред бурята. Сега вече ние с Шаразад нямаме нищо, нищичко. — Той се разсмя, обаче това беше лош смях. Макайвър виждаше, че Том душевно е сломен.
— Вярно е, че сградата, апартаментът и всичко в него бяха на Яред, макар и отчасти и на Шаразад, като зестра… Да тръгваме, а, Мак?
— Първо да се обадя на Фреди. Защото…
— О, да, ама разбира се! Извинявай. Толкова съм разтревожен, че просто не мога да разсъждавам.
Макайвър довърши питието си и отиде при радиостанцията. Загледа се в нея.
— Том — тъжно попита той, — какво да направим със Загрос?
Том Локхарт се поколеба.
— Бих могъл да заведа там Шаразад.
— Твърде е опасно, момко. Извинявай, ама така си е.
Макайвър забеляза как Локхарт се стегна. Въздъхна. Почувствува се много остарял.
— Ако Шаразад е добре, утре ще тръгна с Жан-Люк и ще се оправим със Загрос, а тя със следващия полет заминава за Ал Шаргаз — каза Локхарт. — Зависи какво ще намерим в Загрос… ако трябва да закриваме базата, ще натоварим на ферибота всичките сондажни тръби и ще ги изпратим за Шираз, за да ги откарат с редовните полети — тяхната компания ще им каже къде трябва да ги изпратят, а ние ще преместим всичко в Ковис — хеликоптерите, резервните части и персонала. Окей?
— Да. Междувременно първото нещо, което ще направя утре сутринта, ще бъде да отида в министерството, за да видя дали мога да уредя нещата.
Макайвър включи бутона за предаване.
— Ковис, тук централа. Чувате ли ме?
Отговорът дойде почти веднага:
— Централа, тук Ковис, капитан Еър, слушам ви, питан Макайвър.
— Първо, относно Загрос Три: предайте на капитан Гавалан, че капитаните Локхарт и Сесон ще пристигнат при вас утре около обяд с инструкции. Вие подгответе план, за да изпълним нарежданията на комитета.
„Мръсни, гадни педерасти“ — помисли си той и продължи на глас:
— Управителят на базата на „Иран Ойл“ в Загрос да напомни на комитета, че аятолах Хомейни и правителството са издали изрична заповед за нормализиране на нефтодобива. Затварянето на базата в Загрос сериозно ще наруши производството в този район. Информирайте капитан Гавалан, че двамата с министър Киа лично ще се заемем с този въпрос. Господин Киа преди час лично потвърди заповедта на правителството и ми връчи писмени разрешения да изтеглям и подменям екипажите с нашия 125, докато…
— Боже мой, Мак, това е страхотна новина — неволно възкликна Еър.
— Да… с нашия собствен 125 до възстановяването на редовните полети. Нови екипажи и машини за обслужването на цялата допълнителна дейност и договорите на „Гърни“, които правителството иска да изпълняваме, затова не мога да проумея действията на местния комитет. Разбрахте ли ме, капитан Еър?
— Тъй вярно. Съобщението е прието.
— Върна ли се вече капитан Старк?
Дълга пауза. После се чу:
— Не, централа.
Гласът на Макайвър стана още по-студен.
— Веднага ми се обадете, щом дойде. Капитан Еър, това, което ще ви кажа, трябва да остане само между нас: ако той има проблеми, независимо от какъв характер, и не се върне в базата до зазоряване, ще прибера в хангарите всичките ни хеликоптери в Иран, ще преустановим всички наши дейности в Иран и ще заповядам евакуация на персонала ни от тази страна.
— Добре, Мак — отговори тихо Петикин.
Макайвър беше твърде напрегнат и не го чу.
— Ковис, разбрахте ли ме? Последва тишина, след това се чу:
— Да.
— А вие — добави Макайвър, развивайки внезапно хрумналата му мисъл, — информирайте майор Чангиз и новоизпечения началник от мое име, че ви заповядвам да спрете всички дейности, включително КАЗЕВАК, до завръщането на Старк в базата. Разбрахте ли ме?
Последва тишина, след това се чу:
— Да, прието. Съобщението ще бъде предадено незабавно.
— Добре. Но само сведението за базата. Останалото е поверителна информация до сутринта. — Усмихна се мрачно и добави: — Ще правя инспекционна обиколка веднага щом се върне 125, затова гарантирайте редовността на всички документи. Нещо друго?
— Не, сър. Засега няма. Ще ви чакаме и ще държим радиостанцията включена както обикновено.
— Централа — край на разговора.
— Това ще свърши работа, Мак — обади се Петикин. — Ще им бръкне в мозъка.