Локхарт го погледна.
— Искам да си помисля за предложението ти, Мак. Все пак благодаря ти. — Той слезе от колата. — Ще дойда точно след зазоряване — не пускай Жан-Люк без мен. Тогава ще можем да вземем решение, окей?
— Да. — Макайвър гледаше как приятелят му почука със старинното чукче. И двамата чакаха, на Локхарт му се виеше свят от напрежение — подготвяше се за срещата със семейството, което щеше да го заобиколи, за сълзите и въпросите; а всъщност искаше единствено да я грабне и да я занесе в тяхната част на жилището, да я прегърне, да се почувствува в безопасност и всичките кошмари да изчезнат. Продължаваха да чакат пред вратата. Той почука отново, този път по-силно. Пак чакане. Макайвър спря двигателя, за да пести гориво. Тишината правеше чакането още по-мъчително.
Снежинките започнаха да се натрупват по предното стъкло на колата. Минаваха хора като призраци, подозрителни и враждебни. Чуха се приглушени стъпки и зарешетеното прозорче се открехна. Очите, които се взряха в Локхарт, бяха студени и враждебни. Той не можа да разпознае лицето — виждаше само малка част от него.
— Аз съм, господин Локхарт — започна той на фарси, като се опитваше гласът му да звучи естествено. Съпругата ми, госпожа Шаразад, е тук.
Очите се взряха още повече — човекът искаше да види дали е сам, или е с някого, огледаха колата зад него и Макайвър на шофьорското място.
— Изчакайте малко, ага.
Прозорчето се затвори. Отново безкрайно чакане и потропване с крака, за да се стопли. Том изчака известно време, после потропа с чукчето, искаше му се да разбие вратата, но знаеше, че не бива. Отново се чуха стъпки. Прозорчето пак се отвори. Този път очите и лицето бяха други.
— Как се казвате, ага?
На Локхарт му се прииска да кресне, но не го направи.
— Аз съм ага пилот Томас Локхарт, съпруг на Шаразад. Отвори вратата. Студено е, уморен съм и съм дошъл за жена си.
Прозорчето безшумно се затвори. След минута напрегнато чакане за негово облекчение ключалките и резетата най-сетне щракнаха и вратата широко се отвори. Слугата вдигна високо газената лампа. Зад него се виждаше ограденият с висок зид двор, а по средата — великолепен фонтан, дървета и цветя, покрити за през зимата. В дъното имаше друга врата, обкована с желязо. Беше отворена и той видя жена си в светлината на лампата. Втурна се напред и Шаразад се озова в прегръдките му разплакана и захълца.
Пътната врата се затръшна и ключалките й щракнаха.
— Почакай! — извика той на прислужника, досетил се за Макайвър. В този момент чу включването на двигателя и колата потегли.
— Какво има, ага? — попита слугата.
— Нищо — отвърна той и помогна на Шаразад да се прибере в къщата на топло. Когато я видя на светло, радостта му се изпари. Усети в стомаха си буца лед. Лицето й беше подпухнало и мръсно, косата — разпусната и мръсна; Шаразад гледаше с празен поглед, дрехите й бяха измачкани.
— Боже мой… — измърмори той, но тя не реагира, беше се вкопчила в него със замъглено съзнание, в стенанията й се долавяха думи на фарси и английски, по бузите й се стичаха сълзи.
— Всичко е наред, Шаразад, всичко е наред вече… — занарежда той. Опитваше се да я успокои, но тя продължаваше да бърбори монотонно и несвързано.
— Шаразад, Шаразад, скъпа, аз съм тук… Всичко е наред… — Той спря. Все едно че нищо не беше казал. Изведнъж се вцепени при мисълта, че тя си е загубила разсъдъка. Започна леко да я раздрусва, но и това нямаше никакъв ефект. И тогава забеляза стария слуга на стълбището — той чакаше да получи нареждания.
— Къде е… къде е нейно височество Бакраван? — попита Том. Шаразад здраво го беше прегърнала за врата.
— В покоите си, ага.
— Моля те, кажи й, че съм тук… и че бих желал да я видя.
— О, ага, тя не иска да вижда никого. Абсолютно никого. Такава е волята на Аллах. От него ден не е виждала никого.
В очите на стареца проблеснаха сълзи.
— Ваше превъзходителство отсъстваше, вероятно вие не знаете, че негово пре…
— Научих. Да, казаха ми.
— Иншаллах, ага, иншаллах. Че какви престъпления е извършил господарят?
— Иншаллах. Моля те, кажи на нейно височество… Шаразад, престани! Хайде скъпа — заговори той на английски, защото стенанията й го влудяваха. — Престани! — След това се обърна на фарси към стария слуга: — Моля те да помолиш нейно височество да ме приеме.