— Да можех, бих го направил, ами да… да, разбира се. Обаче ме пазят двадесет души през цялото време, докато летя, и Азадех… съпругата ми и аз сме под постоянно наблюдение, когато сме тук. Има и още един руснак на име Цимтарга, който ми е като сянка, а Абдула хан… си отваря очите на четири.
Ерики още не беше решил какво да прави с този Рос. Погледна към Азадех и видя, че усмивката й е истинска, ръката й на рамото му излъчваше доверие. Ясно беше, че този човек не беше нищо друго за нея, освен стар приятел. Но това почти не премахваше у него заслепяващия импулс да изпадне в амок. Успя да си наложи да й се усмихне.
— Трябва да внимаваме, Азадех.
— Много — отвърна тя. Беше почувствувала потръпването под ръката си, когато той беше изрекъл „Джони Светлите очи“, и й беше ясно, че от тримата само тя може да овладее гнева му. В същото време ревността на Ерики, която той така усилено се опитваше да скрие, я вълнуваше също както откритото възхищение от страна на нейната отдавна отминала любов. „О, да — помисли си тя, — Джони Светлите очи, ти си още по-привлекателен отпреди, още по-строен, по-вълнуващ с извитата си сабя, брадясалото лице, мръсните дрехи и миризмата на мъж — как не можах да те позная?“
— Преди минута, когато поправих този човек, че не е „Патар“, а „Пьотър“, ти изведнъж се сети за нещо, Джони. Какво беше то?
— Едно кодирано съобщение, което трябваше да предам на хана — отговори Рос, като с болка осъзнаваше, че още е под въздействието на магията й. — Трябваше да предам следното: „Кажи на Абдула хан, че Питър“ — той може да е Гуенговият „Патар“ или Пьотър, руснакът — „че Питър иска главата на Горгон, а синът на Питър е по-лош от Питър. Синът си играе с кюрди и пие суроватка, същото прави и бащата, който ще се опита да използува Медузата, за да хване Горгона.“
— Това се разбира, нали Ерики? — попита Азадех.
— Да — отвърна Ерики разсеяно. — Но защо „кюрди и суроватка“?
— Може би иска да каже — обади се Азадех с нараснало вълнение. — „Кажи на Абдула хан, че Пьотър Мжитрик, човекът от КГБ, иска да го убие и че синът на Мжитрик — да приемем, че също е агент на КГБ — е още по-лош от баща си.“ Синът си играе с кюрди и суроватка — вероятно това означава, че синът е замесен във въстанието на кюрдите, което е заплаха за силата на хана в Азербайджан, и че КГБ, бащата, синът също са замесени… а че Пьотър Мжитрик ще използува Медуза, за да хване Горгон… — Тя за секунда се замисли. — Дали това не е някаква игра на думи и да означава „ще използува жена“, вероятно зла жена, за да хване баща ми?
Рос беше шокиран.
— Ама ханът… Боже мой, ханът твой баща ли е?
— Да, за съжаление. Фамилното ни име е Горгон — поясни Азадех, — а не Гордън. Обаче директорът на училището в Шато Дор още първия ден ми каза, че е невероятно да имам такова фамилно име, ще ми се присмиват, докато ме уморят, затова трябваше да бъде просто Азадех Гордън. На мен ми беше забавно, а директорът реши, че е по-добре да си бъда просто Азадех Гордън, а не дъщерята на хана.
— Ако съобщението е вярно, ханът не би могъл да се довери на тези кучи синове — наруши мълчанието Ерики.
— Да, Ерики. Но баща ми не се доверява на никого. Абсолютно на никого. Ако баща ми работи на два фронта, както мисли Джони — никой не може да каже какво ще направи. Джони, от кого е това съобщение за него?
— От един агент на ЦРУ, който твърдеше, че мога да имам пълно доверие на баща ти.
— Винаги съм бил уверен, че тези в ЦРУ са луди — произнесе с горчивина Ерики.
— Този не беше — реагира Рос по-остро, отколкото искаше. Видя, че Ерики почервеня, а Азадех престана да се усмихва.
Настъпи още по-тягостна тишина. Лунната светлина в стаята намаля, защото луната се скри зад облак. Мракът увеличаваше неловкостта на положението. Гуенг, който беше чул и наблюдавал всичко, усети нарасналото напрежение и тихо призова боговете да освободят присъстващите от Медуза, езичника-дявол с коса от змии, както му го бяха обрисували мисионерите в неговото първо училище в Непал. В този момент тайнственото му шесто чувство усети приближаващата се опасност, той изсъска предупредително и надзърна през прозореца. По стълбите се качваха двама пазачи с един доберман-пинчер.
Всички се вкамениха. Чуха стъпките на охраната по верандата и душенето на кучето, опънало каишката. Отправиха се към външната врата. Тя пак изскърца. Влязоха в сградата.