— Нуждаете ли се от нещо, ваше превъзходителство? — попита угоднически Павуд от вратата. — Присъединявам се към поздравленията за вас, за това как добре се справихте с чужденците. От години плачат за един хубав бой, та да си знаят мястото. Бяхте толкова мъдър!
— Така е. Отсега нататък базата ще функционира без проблеми. Ако възникне проблем, този, който носи отговорност, веднага ще си получи заслуженото. Да благодарим на Аллах, че това куче Затаки след час заминава с главорезите си за Абадан.
— Е, поне този полет ще е навреме, ваше превъзходителство.
Двамата се засмяха.
— Така е. Донеси ми чай, Павуд — заповяда Есвандиари. Нарочно не употреби обичайния вежлив тон и забеляза, че угодливостта на подчинения му Павуд се увеличи. Отново се загледа през прозореца. Доктор Нът промиваше една рана над окото на Еър. „Голямо удоволствие беше да видя как Фреди си отнесе боя — помисли си той. — Да, наистина ми напълни душата.“
Духаше мразовит вятър и доктор Нът загърна Еър с един резервен анорак.
— Момче, я по-добре да те заведа в манипулационната.
— Нищо ми няма — отказа Еър, но всичко го болеше. — Не си мисли… не си мисли, че имам сериозни наранявания.
— Говеда — обади се някой. — Фреди, я по-добре да помислим как, по дяволите, да се измъкнем оттук.
— Аз съм на първия външен полет… Нямам намерение да рискувам…
Всички погледнаха нагоре, когато реактивните двигатели на хеликоптера, висящ над резервоара за глинеста утайка, увеличиха оборотите си? Издигането във въздуха на такъв тежък товар беше сложна операция, особено при този вятър, но за професионалист като Шандор това не беше проблем. Куката се закачи от първия опит и в момента, в който наземният персонал пусна резервоара, той увеличи мощността, воят на двигателите се усили, докато машината поемаше тежестта на товара, и хеликоптерът заедно с него се издигна в небето. Охраната на предната седалка до Шандор размаха развълнувано ръка, човекът в кабината също.
— Идеално се справяш, капитане… не се безпокой — се чу в шлемофона на Шандор.
Беше гласът на Вазари от кулата. Шандор преценяваше разстоянието, набираше височина, ръцете и краката му работеха с отлична координация. Пред очите му беше само Есвандиари на прозореца на офиса. Все още беше вбесен от свирепия бой, който въоръжените мъже бяха нанесли на Еър по заповед на този страхливец. В главата му нахлуха спомени за други такива случаи, на които беше свидетел като дете в Будапеща по време на Унгарската революция.
— Позицията ти е добра, HFD, но си малко близо… — Доста близо си, насочи се на юг…
Шандор увеличи мощността, приближавайки се към кулата, която стърчеше над сградата на офиса.
— С товара всичко наред ли е? — попита той. — Усещам го малко не както трябва.
— Всичко изглежда наред, давай спокойно, обаче докато набираш височина, насочи се на юг! Всичко е както трябва… дай на юг, чуваш ли ме?
— Сигурен ли си, за Бога? Машината изглежда тромава като… — Стрелката се изкачи на тридесет метра.
Лицето на Шандор замръзна, ръката му рязко дръпна щурвалния лост надясно. Хеликоптерът моментално се завъртя около оста си, охраната до него изхвърча от седалката, блъсна се във вратата, след това се вкопчи в Шандор, замота се в контролните прибори. Шандор ги коригира, ругаейки военния, все едно че истинската опасност идваше тъкмо от този ужасен човек.
За момента изглеждаше, че нарастващото люлеене ще направи хеликоптера неуправляем — тогава Шандор отхвърли от себе си паникьосаната охрана.
— Тревога — товарът се изхлузва! — извика той, без да слуша Вазари. Погледът му се впери надолу. Беше забравил всичко, освен желанието да отмъсти.
— Товарът се изхлузва!
Ръката му дръпна лоста за аварийно освобождаване на товара и стоманеният резервоар полетя право към покрива на офиса. Стоманата с тегло тон и половина сплеска покрива, разхвърчаха се парчета от мертеци, стени, стъкла, метал и бюра, целият ъглов сектор изчезна, а резервоарът спря с дъното нагоре, подпрян от останките на вътрешната стена.