— Да, да, заклевам се!
Вазари трепереше безпомощен в хватката му. Опита се да гледа простодушно. Знаеше, че единственият му шанс да остане жив е Еър, който го беше уверил в това.
— Кълна се в Аллах и Пророка, че беше нещастен случай, Божа работа. Иншаллах…
— Такава е била Божията воля — кимна Затаки, прости му и го освободи.
Вазари се свлече на снега. Още му се гадеше. Останалите благодариха на Бога, идолите, небето или карма, че засега кризата е отминала. Затаки махна към развалините.
— Извадете това, което е останало от Есвандиари.
— Да… да, веднага — отговори Еър.
— Ако капитанът не се върне, вие ще ме откарате с хората ми в Бандар-е Делам — нареди Затаки и си тръгна. Зелените ленти го последваха.
— Боже Господи! — измърмори някой. На всички чак свят им се зави от облекчение. Помогнаха на Шандор и Вазари да се изправят.
— Добре ли си, сержанте? — попита го Еър.
— Не, по дяволите, не съм добре! — изруга Вазари и повърна. Погледна гърбовете на Зелените ленти и Затаки и лицето му се изкриви от омраза.
— Мръсен негодник! Дано се пържи в пъкъла един ден!
Еър го дръпна настрана и му каза тихо:
— Няма да забравя, че съм обещал да ти помогна. Когато Затаки си замине, няма да има от какво да се боиш. Аз държа на думата си.
— Аз също — обади се с отпаднал глас и Шандор. — Благодаря ти, сержанте.
— На мен дължите скапания си живот — изрече младежът и пак повърна. Коленете му трепереха, гърдите го боляха. — Можехте да ме убиете с този проклет резервоар!
— Извинявай — протегна му ръка Шандор. Вазари я погледна, след това вдигна поглед към лицето му.
— С такива като вас ще се ръкувам, когато се измъкна от тази проклета страна — отсече той и си тръгна накуцвайки.
— Фреди! — заръкомаха доктор Нът, който беше при развалините заедно с двама механици. Разместваха срутилите се панели, заобиколени от Зелените ленти.
— Ей, помогнете ни де, хайде!
Всички започнаха да ровят, но никой не искаше да бъде първият, който ще види Есвандиари.
Намериха го свлечен в някаква ниша под едната страна на резервоара. Доктор Нът се промъкна до него и го прегледа.
— Жив е — извика той и стомахът на Шандор се преобърна. Всички бързо се захванаха да доразместят натрошените панели и остатъците от бюрото на Старк, за да измъкнат пострадалия.
— Струва ми се, че е добре — дрезгаво каза доктор Нът. — Занесете го в лазарета — лошо е ударен по главата, но крайниците му са здрави и няма нищо счупено. Някой да намери носилка.
Хората се втурнаха да изпълнят нареждането му, вече отървали се от ужаса. Всички мразеха новоизпечения началник, но се надяваха, че ще се оправи. Шандор влезе в сградата, без да го забележат. Вече толкова се беше успокоил, че му идваше да се разплаче, а на всичко отгоре и му се гадеше.
Когато излезе, го чакаха само Еър и Нът.
— Шандор, я по-добре влез, за да ти хвърля още един поглед за всеки случай — нареди му Нът. — Сдобихме се вече и с отделение за ранени и спешни случаи.
— Сигурен ли си, че Перкото ще се оправи?
— Абсолютно.
Очите на лекаря бяха влажни и бледосини, леко зачервени.
— Шандор, какво стана? — попита той тихо.
— Не знам, докторе. Просто исках да го очистя този негодник и в момента идеалният начин ми изглеждаше да му стоваря резервоара.
— Като знаеше, че това си е чиста проба убийство?
— Докторе, не ти ли се струва, че е по-добре да не се занимаваме с това сега? — неловко се обади Еър.
— Не, не ми се струва — рязко отговори лекарят. — Шандор, ти знаеш, че това е преднамерен опит за убийство, нали?
— Да — отвърна Шандор и го изгледа. — Знам и съжалявам.
— Съжаляваш, че той не е умрял?
— Кълна се в Бога, докторе, благодарен съм, че е жив. Продължавам да смятам, че е подъл и зъл, и всичко останало, което ненавиждам, и не мога да му простя за… за това, че заповяда да набият Фреди, макар че това не е извинение за стореното от мен. Това, което направих, беше щуротия, за която няма прошка, и наистина съм благодарен на Бога, че той е жив.
— Шандор — започна Нът още по-тихо, — по-добре е да не летиш ден-два. Бил си изкаран от релсите — няма за какво да се безпокоиш, момко, след като всичко ти е ясно. Почини си ден-два. Нощес ще те, втресе, но не се безпокой. Ти също, Фреди. Всичко това трябва да си остане между нас тримата, разбира се. Товарът просто се изхлузи. С очите си видях да се изхлузва.