Резкият вик на Вили го накара да отскочи, в последния момент забеляза акулата, която летеше към него с пълна скорост. Тя се блъсна в борда на гумената лодка, грозната й глава се показа над водата, челюстите й тракаха, за да го захапе. Блъсна глава във варелите, като повдигна носа на надувната лодка над водата. След това изчезна. Двамата стояха втрещени.
— Боже мой! — извика Вили и посочи с ръка.
Акулата отиваше към стръвта. Видяха как я лапна заедно с куката и отплува, а кордата със свистене се заразмотава от макарата. Вили пое дъх, обра кордата, после хвана с две ръце пръта и рязко го вдигна. Макарата изскърца от бързо размотаващата се корда, но куката вече беше здраво забита в акулата.
— Мръсна гад, едва не ме утрепа — говореше Скрагър с разтуптяно сърце, гледайки опънатата корда. — Не й позволявай да те надхитри.
Вили напъна още повече кордата и започна да се бори с акулата. Влакното беше опънато като струна.
— Внимавай, Вили, сега ще завие и ще се върне.
Но акулата не постъпи така, просто намали скоростта си и започна да се бори с кордата и куката, беше изпаднала в ярост. Водата около нея кипеше, тя ту излизаше, ту се скриваше в нея, обръщаше се и се премяташе. Обаче куката беше забита здраво и кордата беше яка, така че Вили само я поотпускаше, като даваше възможност на рибата да отплува малко настрана, и пак започваше да обира влакното. Минаха няколко минути. Усилието в борбата с такава риба, без да си завързан или на стол и без да можеш да си помагаш с краката, беше огромно. Но Вили удържаше. Внезапно акулата спря да се бори и пак започна да прави кръгове. Този път по-бавно.
— Браво, Вили, хвана я.
— Скраг, ако тръгне бързо към мен, опитай се да опазиш кордата от оплитане, а когато се приближи достатъчно, тресни я с харпуна.
Вили усети болката в гърба и ръцете си, но въодушевен чакаше поредния ход на акулата. И той дойде бързо.
Акулата се превъртя и се насочи към тях. Вили светкавично навъртя макарата, за да обере кордата, в случай че рибата пак се обърне и я скъса, но тя се насочи право под сала. Като по чудо влакното не се оплете и когато акулата излезе от другата страна, за да се втурне в по-дълбоки води, Вили и отпусна кордата и постепенно започна да я обтяга. Рибата още веднъж се опита да се откачи от куката в пристъп на ярост, водата около нея побеля, но Вили пак я удържа. Усещаше обаче, че мускулите му отказват, и разбра, че няма да може да се справи сам.
— Скраг, помогни ми.
— Веднага, приятел.
Двамата хванаха здраво пръта, Вили навиваше макарата, като придърпваше акулата, омаломощаваше я, изтегляше я все по-близо. Рибата забавяше движенията си.
— Вили, тя се умори.
Придърпваха я сантиметър по сантиметър. Акулата беше на тридесетина метра от сала, с глава към него, голямата й опашка бавно се извиваше. За да диша, тя трябваше да се движи напред. Ако спреше — потъваше. Те търпеливо се бореха нея, всичко ги болеше от голямото напрежение. Вече ясно виждаха огромното й тяло, жълтите очи, стиснатите челюсти, рибите-лоцмани. Двадесет и пет метра, двадесет, осемнадесет, седемнадесет…
И ето че акулата се съживи, откъсна се на петдесет метра от тях с невероятна скорост, кордата изсвистя в макарата, след това рибата се завъртя на деветдесет градуса и щеше да се измъкне, но Вили по някакъв начин успя да опъне влакното и да я накара отново да кръжи. Но не можеше да я придърпа по-близо. Приложи всичката си сила върху макарата. Успя да приближи малко при следващия кръг, после още два-три сантиметра. Още малко, и двамата едва не паднаха зад борда, защото кордата се отпусна. — Изтървахме я. Вили… Дишаха запъхтяно, бяха страшно разочаровани. Акулата не се виждаше никъде.
— Проклета корда! — Вили занавива макарата, като псуваше на два езика. Но белята не беше във влакното, а в повода. Жицата беше скъсана до куката.
— Този звяр просто я е прегризал! — гледаше смаяно Скрагър.
— Тя си играеше с нас, Скраг — говореше Вили с отвращение. — Можела е да я разкъса, когато си иска. Показвала ни е среден пръст.
Огледаха водата наоколо, но от акулата нямаше и следа.
Възможно е да се е спотаила на дъното и да изчаква — каза Вили замислено.
— По-вероятно е да е поне на три мили, пощуряла като бясно куче.
— Само е побесняла, Скраг. Тази кука в нея ще и види сметката.