— Престанете да го мъчите, дяволи такива — включи се гласът на Армстронг. — Няма смисъл да го измъчвате, когато казва истината — колко пъти трябва да ви го повтарям! Докато говори верни неща, оставяйте го на мира. Дайте му чаша вода. Я сега, Мжитрик, ни разправи всичко, което знаеш за Григорий Суслов.
— Той е… шпионин, струва ми се.
— Не ни казваш истината! — изрева, Хашеми. — Я му дайте да разбере!
— Не… не… моля спретеееегосподимоля спретее той е той е Пьотър Олег Мжитрик, моят баща, моят баща… Суслов му е… псевдонимът за Далечния изток с база Влад… Владивосток и… и има още един — Броднин… и той живее в Тбилиси и е комисар и старши съветник по иранските въпроси и е шеф на Абдула х…
— Пак лъжеш. Как би могъл да знаеш такива тайни? Я му…
— Моля, не, кълна сеее, не лъжа, прочетох… секретното му досие и оттам знам истината… Броднин беше предишният и после той… Аллах да ми е на помощ… — Той отново припадна. Пак го свестиха.
— Как се свързва Абдула хан с шефа си?
— Той… моят… те се срещат, когато… понякога… в дачата, понякога в Табриз…
— Къде в Табриз?
— В… двореца на хана…
— Как се уговарят за срещата?
— Чрез код… кодиран телекс от Техеран… от щаба…
— Какъв е кодът?
— … Г–16… Г–16…
— Какъв е псевдонимът на Абдула хан?
— Иванович.
— А на шефа му? — попита Армстронг внимателно, за да не предизвика безпомощния нещастник, като му припомни, че е предал баща си.
— Али… Али Хой…
— Кои бяха свръзките на Броднин?
— Не мога… не мога… да си спомня…
— Помогнете му да си спомни!
— Молявимоляви, о, Господи, Господиии, почакайте, нека да помисля, не мога да си спомня, те бяха, те бяха… Чакайте, той ми каза… единият беше… чакайте, да, Грей, Грей… а другият беше… нещо… Брод… струва ми се, че беше Джулиан Брод…
— Кой още? — попита Армстронг. — Третият?
— Не мога… да си спомня, не, почакайте… да помисля… имаше, имаше още един… той ми беш казал… за четирима… единият беше… Тед… Евър… Евър… Евърли и още един… беше Питър… не… Пърси, Пърси Смедли, да, Смедли Тейлър или Смидли…
Лицето на Армстронг побледня.
— … само това ми каза…
— Разправи ни всичко, което знаеш за Роджър Крос!
Не последва никакъв отговор.
Виждаха през огледалото как мъжът се гърчи на операционната маса, как се напъва под кабелите от новата доза болка, стоновете му се смесваха с думите.
— Той… спретеее… той беше шеф, не, заместник-шеф на М–16 и най-големият английски таен агент… в продължение на повече от двадесет години… и Броднин… Брод, баща ми откри, че е двоен агент… троен агент и даде заповед по Раздел 16а… Крос ни беше мамил в продължение на много години, мамил, мамил, мамил…
— Кой подшушна на Броднин за Крос?
— Незнамкълнасенезнам… не мога да знам всичко, само това, което беше в досието му и което той ми беше казал…
— Кой е шефът на Роджър Крос?
— Незнамнезнам, кълна се, че не знам, откъде бих могъл да знам. Известно ми е това, което пише в досието на баща ми… повярвайте ми.
— Разкажи ми всичко, което е в досието — нареди Хашеми, който сега беше не по-малко заинтересуван от Армстронг.
Слушаха и отсяваха думите от писъците. От време на време от устата на Ракоци излизаше почти неразбираема смесица на руски и фарси, той продължаваше да изсипва още имена и адреси, псевдоними и чинове в отговор на техните въпроси. Паметта му се отваряше от новите нива на болка, докато той се изтощи и започна да се обърква, така че думите му вече бяха без стойност. И тогава в ломотенето му се дочу:
— … Па… Пах… муд… Пах… муди…
— Какво за Пахмуди? — попита рязко Хашеми.
— Аз… той е… помогнете ми…
— Какво знаеш за Пахмуди? Съветски агент ли е?
В отговор се чу само бръщолевене и стонове.
— Хашеми, по-добре да го оставиш да почине. Паметта му е твърде добра, за да я загубим. И утре можем да научим какво означава Пахмуди и да прегледаме целия материал — предложи Армстронг, който беше не по-малко изтощен и тайно ликуваше от това, което беше научил от Ракоци. — Предлагам да спи пет часа, после ще продължим.
Двамата в камерата чакаха инструкции. Лекарят погледна часовника си. Вече шест часа без прекъсване се занимаваше с този случай, беше му се схванал кръстът и го болеше главата. Обаче беше от старите специалисти в САВАК и беше много доволен, че е извел Ракоци на нивото на признанията без медикаменти. „Ах ти, мръсен неверник, метнал си се на проклетия си баща!“ — мислеше си той с отвращение.