— Какво досие? САВАК? Изглежда, имате грешка…
— Възможно е. Аз никога не съм го виждал, ваше превъзходителство, но ми казаха, че има такова. Информираха ме, че се води от двадесет години. Сигурно е пълно само с лъжи и нищо друго…
Тръгна си от силно разтреперания министър Киа с обещанието, че ще се опита тайно да измъкне досието и да му го предаде. Смя се през целия път до щаба на Вътрешно разузнаване. Досието на Али Киа, от което той имаше копие, действително започваше отпреди двадесет години и съдържаше неоспорими доказателства за всякакви нечисти сделки, подкупи, гласуване и информация в полза на шаха, наред с изключително сполучливи снимки на сексуални изпълнения, които биха накарали консервативните фундаменталисти да изпаднат в ярост.
— Защо се смееш? — попита го Армстронг.
— На живота, Робърт. Само допреди две седмици на мое разположение бяха всички военновъздушни сили, а сега трябва да моля теб за чартърен полет. Ти свърши това, а аз ще извадя разрешението за излитане — усмихна се той. — Ще ми дадеш британския паспорт, заверен и подпечатан, както казва Толбът, преди излитането. Окей?
— Разбира се — понечи да се прозее Армстронг. — А докато чакаме, може ли да прослушам последната касета?
— Защо не? — съгласи се Хашеми и посегна към ключа, но спря, защото на вратата се почука. Той уморено се надигна, отвори я и се вцепени. На прага стояха четирима мъже: един от неговите с побледняло лице и трима от Зелените ленти. Бяха въоръжени. Позна най-възрастния от тях.
— Салаам, генерале — поздрави той вежливо, но със свито сърце. — Драго ми е да те видя.
— Салаам, полковник, и на мен ми е драго да те видя.
Генерал Дженан имаше сурово лице и тънки стиснати устни. САВАК.
Изгледа студено Армстронг и подаде на Хашеми някакъв документ.
— Веднага трябва да ми предадете задържания Язернов.
Хашеми взе документа, като благодареше на Аллах, че беше рискувал всичко, за да хване Ракоци и бързо да го тръшне на третото ниво.
„До полковник Хашеми Фазир, Вътрешно разузнаване. Спешно. По заповед на Революционния комитет: Управлението «Вътрешно разузнаване» се разпуска и целият му персонал преминава под ръководството на генерал Дженан. Отменят се всичките ви служебни задължения до следващо нареждане. Заповядано е да предадете на генерал Дженан задържания Язернов и всички записи от разпита незабавно.
— Шпионинът все още е на второ ниво и ще трябва да изчакате. Опасно е да го местим…
— Вие не отговаряте вече за него.
Генералът даде знак на един от хората си и той тръгна по коридора, последван от останалите. С тях беше и лекарят, с побледняла физиономия и много уплашен. Очите на Зелените ленти блеснаха, когато видяха голия човек на операционната маса, омотан в кабели и прибори. Лекарят започна да ги откача и изключва.
Горе, стаята за разпити, Хашеми се обърна към генерала:
— Официално ви уведомявам, че е опасно да го местите. Вие ще носите отговорност.
— Иншаллах. Я ми дай лентите.
Хашеми сви рамене, отключи най-горното чекмедже, извади и му подаде десетте почти непотребни касети от първото и второто ниво.
— И останалите! Веднага!
— Няма други.
— Отвори чекмеджето!
Хашеми пак сви рамене, избра съответния ключ и внимателно го сложи в ключалката. Ако го завъртеше по определен начин, той включваше един магнетизатор, който моментално изтриваше лентите. За това, както и за наличието на тайната система за дублиращи касетъчни магнетофони знаеха само той и Армстронг. „Хашеми, никога не знаеш кой и кога ще те предаде — беше му казал Армстронг преди години, когато двамата монтираха инсталацията. — Може да ти се наложи да изтриеш записите, а след това да използуват тайните дубликати, за да си купиш свободата. В тази игра нищо не е изключено.“
Хашеми дръпна внимателно чекмеджето. Молеше се на Аллах системата да е задействувала. „Иншаллах“ — помисли си той и предаде на генерала осемте касети.
— Празни са, уверявам те.
— Ако е така, ще ти поднеса извиненията си, ако не са… Иншаллах!
Генералът хвърли леден поглед на Армстронг.
— Най-добре е бързо да се махате от Иран. Давам ви двадесет и четири часа само заради миналите ви заслуги.