В къщата на Бакраван до пазара: 8,57 вечерта.
Шаразад лежеше по корем на леглото, докато старата жена я масажираше, и стенеше от удоволствие, когато тя втриваше специални масла в раните по кожата й.
— Ох, по-внимателно, Джари…
— Да, принцесо моя — отговори гальовно старицата, като я масажираше със силни, гъвкави ръце, премахвайки болките.
Тя беше бавачка и прислужничка на Шаразад още от раждането й. Нейното дете, родило се само една седмица по-рано, бе умряло и тя кърми Шаразад две години, а после, понеже беше кротка и нежна жена, вече вдовица, стана доверена прислужница на Шаразад. Когато нейната принцеса се омъжи за емир Пакнури, тя отиде с нея в къщата на мъжа й, а след като бракът беше разтрогнат, двете с облекчение се върнаха у дома. Глупаво беше такова цвете да се жени за човек, който предпочита млади момчета, независимо от богатството му, мислеше си често Джари, но никога не го споделяше на глас. Никога. Опасно е да се противопоставяш на главата на семейството, още повече, когато това е Яред Бакраван, известен със скъперничеството си. Не съжаляваше за смъртта му.
Когато Шаразад се омъжи повторно, Джари не отиде да живее с нея в апартамента. Но това беше без значение, защото Шаразад прекарваше много дни в бащиния си дом, когато Неверникът отсъстваше. Всички в семейството и домакинството го наричаха така и го приемаха заради нейното щастие, което само жените можеха да разберат.
— Ей, какви дяволи са това мъжете — каза тя и скри усмивката си, проявявайки разбиране.
Снощи всички чуха писъците и стенанията и макар да разбираха, че мъжът има право да бие жена си и Аллах е благоволил ударите на Неверника да върнат разума на господарката, лично тя чу и по-различни стонове точно преди зазоряване тази сутрин — тя и той стенеха от удоволствие в райската градина на любовния екстаз.
Тя никога не беше била там. Други й бяха разправяли за върховната наслада, Шаразад също, но малкото пъти, когато нейният съпруг бе лягал с нея, бяха за негово, а не за нейно удоволствие. За нея оставаше болката и раждането на шест деца, преди да навърши двадесет години. Четири от тях умряха като бебета. След това почина и той, за да я освободи от неизбежната за нея смърт при раждане. „Такава е била волята на Аллах! — помисли си тя със задоволство. — Аллах ме спаси, а него го умори и положително го е пратил в пъкъла, защото той беше мръсен богохулник, който не се молеше дори веднъж на ден. А Аллах ми даде Шаразад!“
Тя се загледа в красивото й тяло с гладка копринена кожа и дълга черна коса. Ех, благословено младо тяло, толкова сочно, гъвкаво, готово да се отдаде на любовта, този дар Божи.
— Обърни се, принцесо…
— Не, Джари, много боли.
— Да, но трябва да масажирам коремните ти мускули — засмя се Джари. — Скоро ги чака здрава работа.
Шаразад моментално се обърна и я изгледа, забравила за болката.
— Сигурна ли си, Джари?
— Само Господ може да е сигурен, принцесо. Друг път закъснявала ли е менструацията ти? Та не ти ли е вече крайно време да родиш един син?
Двете жени се засмяха, Шаразад полегна назад и се остави на ръцете й, бъдещето и щастливия миг, в който ще му каже: „Томи, имам честта да ти кажа…“ — Не, така не върви! — „Томи, Бог ни е благословил да…“ — Не, и това не го бива, макар че е вярно. Да беше мюсюлманин и иранец, щеше да е много по-лесно. — „О, Аллах, направи Томи мюсюлманин и го спаси от пъкъла, направи сина ми силен, та като порасне, да има синове и дъщери и те да имат деца… о, колко велика е милостта на Аллах…“
Тя се замечта. Нощта беше тиха, все още валеше слаб сняг и почти не се чуваше стрелба. Скоро щяха да вечерят и тя щеше да играе табла с братовчед си Карим или Зара, съпругата на брат й Мешанг, след това да се унесе в дълбок сън, доволна от изминалия ден.
Тази сутрин, когато Джари я събуди, слънцето вече се беше издигнало в небето. Тя поплака малко от болките, но те скоро изчезнаха благодарение на маслата и масажа. Последва ритуалното измиване и първата молитва за деня — Шаразад коленичи пред малкия олтар в единия ъгъл на спалнята, където бяха подредени нейната sajadeh, малък квадратен красиво извезан гоблен, съдинка със свещен пясък от Кербала, броеницата й и разкошно подвързаният Коран. След това бърза закуска от чай, топъл хляб, току-що опечен във фурната, масло, мед и мляко, варено яйце, както винаги — почти никога не бе липсвало, дори по време на най-големите размирици, а после на пазара, забулена с чадор, за да се види с Мешанг, своя брат, когото обожаваше.