— О, мой скъпи братко, изглеждаш толкова уморен. Научи ли за апартамента ни?
— Да, да, разбрах — отговори той важно.
Под очите му имаше тъмни сенки. Четирите дни, изминали от екзекуцията на баща им в затвора „Евин“, го бяха състарили.
— Кучи синове са всичките! Не са иранци. Чух, че са от ООП и са действали по инструкции на Революционния комитет.
Той потрепери.
— Такава е била волята на Аллах.
— Така е. Но мъжът ми каза, че един човек на име Тимур, водачът на революционерите, наредил до вечерната молитва днес да си изнесем нещата.
— Да, знам. Мъжът ти ми остави бележка тази сутрин, преди да замине за Загрос. Изпратих Али и Хасан заедно с няколко слуги, поръчах им да се правят на хамали и да вземат всичко каквото могат.
— Благодаря ти, Мешанг, много си съобразителен.
Тя въздъхна с облекчение. Не можеше и да се мисли тя самата да ходи там. Очите й се напълниха със сълзи.
— Знам, че такава е била волята на Аллах, но толкова ми е пусто в сърцето без татко.
— Да… и аз съм така… Иншаллах.
Беше направил всичко каквото можеше. Беше присъствал на измиването на тялото, което беше увито в най-фин муселин, след това се погрижи за погребението. Беше минала първата част от траура. На четиридесетия ден щеше да има церемония, където пак щяха да плачат, да разкъсват дрехите си, обзети от неутешима скръб. Но след това всеки щеше да понесе бремето си в живота, да произнася по пет пъти на ден Шахадата, да се прекланя пред Петте опори на исляма, за да е сигурен, че ще отиде в рая, а не в пъкъла, което е единствената важна причина да живееш на този свят. „Мястото ми на небето е гарантирано“ — мислеше си той с пълна увереност.
Седяха безмълвни в малката стая над магазина, доскоро лична обител на Яред Бакраван. „Та само четири дни ли минаха, откакто татко преговаряше с Али Киа относно условията на новия заем, който по някакъв начин трябва да отпуснем, и Пакнури нахълта тук, с което започнаха всичките ни беди? Кучи син! Той е виновен за всичко. Той доведе Зелените ленти. От години е проклятие за нас. Да не беше слабостта му към момчетата, Шаразад досега да му е народила пет-шест деца и нямаше да ни се изтърси на главата този Неверник, заради когото сме станали за присмех от страна на хиляди търговци.“
Видя синината под лявото й око, но нищо не каза. Беше благодарил на Аллах тази сутрин и се съгласи с жена си, че боят е върнал разума на Шаразад.
— Нищо й няма на една жена, ако от време на време отнася по един хубав пердах, Зара — беше й заявил той със задоволство и си помисли, че така трябва да се постъпва с всички жени заради постоянното им мрънкане, хленчене и препирни, прояви на ревност и месене в мъжките работи. Ами приказките им за право на гласуване и протестни демонстрации? Срещу кого? Срещу законите на Аллах!
„Никога няма да ги разбера тези жени. Още Пророкът, слава на името му, той, който е бил най-съвършеният човек, си е имал проблеми с жените, женил се десет пъти, след като първата му съпруга Хадиджа му родила шест деца и починала, и колко жалко, че никой от синовете му не го е надживял, а само дъщеря му Фатима. Дори и при неговия толкова богат опит с жените се казва, че и той от време на време имал нужда да не е с тях, за да възстанови спокойствието си.
Защо не могат жените да са доволни от това, че трябва да си стоят вкъщи, да са послушни, да си мълчат и да не се бъркат в хорските работи?
А ме чака толкова много работа! Има сума ти неща, които трябва да бъдат подхванати и установени, тайни, които трябва да се разкрият, да се открият сметки, записи на заповеди и задължения, а времето е толкова малко. Откраднаха ни всичките имоти, села, имението на Каспийско море, къщите, апартаментите и сградите из цял Техеран — всичките, които са им били известни на тези демони! Синове на ада! Революционният комитет, моллите и Зелените ленти са изчадия адови на земята. Как ще се справя с тях? А трябва. Да, трябва, за да мога догодина да ида на поклонение в Мека.“
— Такава е волята на Аллах — изрече той и се почувствува малко по-добре. „И на нея се дължи, че сега аз съм господарят много преди да съм го очаквал, макар че имам не по-малка подготовка от тази, на който и да е друг да управлявам империя, та дори тази на Бакраван.
Именно на волята на Аллах се дължи, че вече знам повечето тайни, които татко ми беше подшушнал през последните няколко години, когато откри, че може да ми има доверие, че съм по-умен, отколкото е очаквал. Та не бях ли аз този, който предложи да открием шифровани банкови сметки в Швейцария преди седем години, обясних смисъла на краткосрочните съкровищни бонове и инвестирането в недвижими имоти в Америка? Направихме милиони, всичките в безопасност, недосегаеми за тези кучи синове, хвала на Аллах! Те са на сигурно място в Швейцария, превърнати в злато, земя, акции на водещи компании с най-висок курс, долари, дойче марки, йени и швейцарски франкове…“