Видя, че Шаразад го гледа с очакване.
— Слугите ще свършат всичко преди залез-слънце, Шаразад, не се безпокой — каза й той с много обич, макар че му се искаше тя да си тръгне, за да може да си продължи работата. Но беше дошъл моментът да уреди още едно нещо.
— Този твой съпруг съгласи ли се да стане мюсюлманин?
— Колко любезно от твоя страна, че си запомнил това, Мешанг. Мъжът ми прие да помисли по този въпрос — отговори тя смутено. — Обяснявам му нашата религия винаги когато имам възможност.
— Добре. Като се върне, кажи му да ме посети.
— Да, разбира се — отвърна незабавно тя.
Сега Мешанг беше главата на фамилията и като такъв нарежданията му се изпълняваха безпрекословно.
— А ти как си, Шаразад?
Лицето й грейна.
— Драго ми е да ти съобщя, скъпи братко, че с благословията на Аллах периодът ми закъснява с един-два дни.
— Хвала на Аллах. Това си заслужава да се отпразнува! Татко толкова щеше да се радва! — Той я потупа по ръката. — Това е добре. Ами сега — какво ще правим с твоя съпруг? Не е ли това идеалният момент за развод, а?
— Не! Как можа да кажеш такова нещо! — избухна тя, преди да се усети. — О, в никакъв случай, не, не, това би било ужасно, ще умра, това е…
— Замълчи, Шаразад! Я помисли! — Мешанг беше удивен от лошите й обноски. — Той не е иранец, нито мюсюлманин, няма пари, бъдеще, едва ли е достоен да стане част от Бакраванови, не си ли съгласна с това?
— Да, да, разбира се, че съм… съгласна с всичко, което казваш, но само ако бих могла да добавя… — отвърна тя припряно, притворила очи, за да прикрие изненадата си, проклинайки се, че не си даде сметка за антагонизма между Мешанг и Томи, за това, че на него се гледа като на неприятел, от когото трябва да се пазят. Как можа да е толкова наивна и глупава?
— Съгласна съм, скъпи братко, че може да възникнат проблеми, да, приемам всичко, което казваш… — чу се тя да му отговаря с най-милия си глас, докато умът й трескаво работеше, анализираше, отхвърляше варианти и се опитваше да състави план за момента и за по-нататък, защото без благосклонността на Мешанг животът й щеше да бъде много труден. — Ти си най-мъдрият човек за мен… но все пак ми се иска да кажа, че Аллах го изпречи на пътя ми, татко се съгласи да се оженим, докато Всевишният не го махне от живота ми и…
— Да, но сега аз съм главата на фамилията и всичко е различно. Аятолахът промени целия ни живот — прекъсна я той рязко. Никога не беше харесвал Локхарт, ненавиждаше го, защото беше неверник, което бе причината за всичките им сегашни и минали неприятности, презираше го, защото беше натрапник, за когото се правят безсмислени разходи, но понеже нямаше властта да се намеси, а и баща им беше дал съгласието си, винаги криеше отношението си към пилота. — Не изпълвай с тревоги хубавата си малка главица, революцията промени всичко. Живеем в нов свят, в светлината на който трябва да преценя бъдещето ти, както и това на твоя син.
— Ти си абсолютно прав, Мешанг, и аз съм ти признателна, че мислиш за мен и детето ми. О, колко си добър и какво щастие е, че те има, за да се грижиш за нас — овладя се Шаразад. Продължи да го ласкае и омайва, като се каеше за лошите си обноски и използваше цялата си хитрост, за да не му позволи да обърне разговора в друга посока. И точно когато му дойде времето, каза:
— О, знам, че си ужасно зает. — Стана, като се усмихваше.
— Ще си дойдете ли със Зара вкъщи за вечеря? Братовчедът Карим ще дойде, ако успее да се измъкне от базата, и ще се забавляваме отлично, нали? Не съм го виждала от… — тя навреме се спря. — Най-малко от една седмица, но знаеш ли, Мешанг, готвачът приготвя любимия ти хорищ, тъй както ти го харесваш.
— О, така ли? О, да, да, разбира се, че ще дойдем, но му кажи да не слага много чесън, а що се отнася до твоя съпруг…
— А, спомних си, скъпи Мешанг — пусна тя последния си коз, поне за момента. — Разбрах, че си разрешил на Зара да участвува в демонстрацията на жените вдругиден и това е такава проява на разбиране от твоя страна…