Видя как пламна лицето му и вътрешно се засмя, защото знаеше, че колкото Зара беше непреклонна в желанието си, толкова беше и той срещу него. Яростта му лумна като пламък. Тя го слушаше търпеливо с невинни очи, кимаше в знак на съгласие точно когато трябва.
— Съпругът ми е напълно съгласен с теб, скъпи Мешанг — каза тя със съответната ангажираност. — Напълно, мой любими братко, и аз непременно ще намекна на Зара, ако ме попита, за отношението ти…
„Макар че това едва ли ще има някакво значение за нея или за мен, защото ние непременно ще участваме в този протестен марш.“ Тя го целуна по бузата.
— Довиждане, скъпи братко, и не се преуморявай. А аз ще се погрижа за твоя хорищ.
Веднага отиде при Зара и я предупреди, че Мешанг продължава да е вбесен от идеята за демонстрацията на жените.
— Странно! Всичките ни приятелки ще участват, Шаразад. Да не би да иска да станем за срам пред тях?
Двете съставиха план. Вече се свечеряваше и Шаразад побърза да се прибере у дома, за да ръководи приготвянето на хорища „тъй както Господарят го обича и ако сложиш прекалено много чесън и не го направиш идеален, ще ти… Ще викна старицата Ашабагех, врачката, да те омагьоса! Върви на пазара да купиш пъпеш, той обожава пъпеши!“
— Но, господарко, пъпеши няма от…
— Ще намериш! — изкрещя тя и тропна с крак. — Ще намериш!
След това показа на Джари как да прибере всичките нейни дрехи, както и тези на Томи, като от време на време проронваше по някоя сълза не заради загубата на апартамента, на който той държеше и се радваше повече от нея, а просто от радост, че пак си е у дома. Последва почивка, последна молитва, баня и ето сега масажа.
— Стига толкова, принцесо — каза Джари и ръцете й уморено се отпуснаха. — Сега трябва да се облечеш за вечеря. Кой тоалет ще избереш?
Издокара се с това, което най-много радваше окото на Мешанг — разноцветната пола и блузката, които той обожаваше. После още една проверка на яденето и полото — апетитния ориз със златиста коричка, приготвен по ирански, както и любимия пъпеш на Мешанг, който трябваше да ухае и да е нарязан идеално.
Чакаше братовчеда Карим Пешади — тя го обичаше и често си спомняше прекрасното време, когато бяха деца: семействата им винаги бяха заедно, прекарваха летата в каспийските си имения, където плуваха и ветроходстваха, а през зимата караха ски близо до Техеран. Животът им беше низ от приеми, танци и веселие, Карим беше висок като баща си — полковника, коменданта на Ковис, и като него елегантен. Тя винаги свързваше братовчед си с вечерта на онзи първи септември, когато видя непознатия висок чужденец със синьо-сивите очи, в които лумна божественият огън, описван от древните поети, в момента, в който я забеляза…
— Ваше височество, братовчед ви, капитан Карим Пешади, моли за разрешение да ви види.
Зарадвана, Шаразад хукна да го посрещне. Той гледаше през един прозорец на по-малката от приемните, в която стените бяха от малки огледала, а прозорците бяха изработени в персийски стил. Единствената мебел беше обичайният дълъг диван покрай всички стени, между него и плътния килим имаше само няколко сантиметра разстояние. Диванът беше тапициран с най-фина дамаска.
— Скъпи Карим, колко се радвам… — Тя млъкна. Виждаше го за първи път от една седмица насам, когато ходиха заедно да гледат размириците в Дошан Тапе, но сега пред нея сякаш беше непознат човек — кожата се беше опънала на скулите му, цветът й беше ужасен, под очите му имаше сенки, беше брадясал, с измачкани, мръсни дрехи, а обикновено беше стегнат и елегантен.
— Карим, какво става с теб?
Устните му помръднаха, обаче не се чу никакъв звук. Той проговори с мъка.
— Татко е екзекутиран за престъпления против исляма, аз съм заподозрян и уволнен. Може да ме арестуват всеки момент. — Той беше покрусен. — Същото очаква и повечето от приятелите ни. Полковник Джабани изчезна, беше обвинен в държавна измяна. Нали го помниш? Онзи, който поведе народа срещу Безсмъртните и едната му ръка беше откъсната…
Тя го слушаше онемяла.
— … но идва още по-лошо, скъпа Шаразад. Чичо Валик… Ануш и малките Джалал и Сетарем са убити при опит да избягат в Ирак с граждански хеликоптер 212…
Сърцето й сякаш спря от злокобно предчувствие.