Шаразад безпомощно се разплака, Зара я прегърна, а Карим я съжали и реши, че други ще трябва да съобщят за Валик и семейството му.
— Иншаллах — изрече той, ненавиждайки това опрощаващо извинение, защото не можеше повече да го приема за тези богохулни престъпления, извършени от хора в името на Аллах. Нали те не можеха да знаят дали са прави. „Аятолахът наистина е дар от Аллах. Ние просто трябва да го следваме, за да прочистим исляма от тези вонящи богохулници — мислеше си той. — След смъртта им Аллах ще ги заклейми, а ние трябва да ги накажем със смърт.“
— Новината, която нося, е много лоша. Аз съм под подозрение, също и приятелите ми, военновъздушните сили ще бъдат изправени на съд. Необмислено разправих всичко това на Шаразад… Трябваше да го кажа на теб, Мешанг, но така стана, че без да съобразя, й съобщих новината и тя припадна. Много се извинявам, ще си тръгвам, не мога да остана, трябва да… да се прибирам. Просто дойдох ей така, имах нужда да споделя с някого.
В офиса на Макайвър: 10,20 вечерта.
Макайвър беше сам в панорамната надстройка, разположил се в скърцащото кресло, с крака на бюрото. Четеше. Светлината беше добра и стаята — топла благодарение на генератора, с който разполагаха. Телексът и радиостанцията бяха включени. Беше късно, но нямаше смисъл да се прибира вкъщи, там беше студено и влажно, а и Джени я нямаше. Вдигна очи от книгата. По външната стълба се чуха бързи стъпки. Последва нервно почукване.
— Кой е?
— Капитан Макайвър, аз съм, капитан Пешади. Карим Пешади.
Изненадан, Дънкан отключи вратата. Познаваше добре младежа — курсант в школата им и любим братовчед на Шаразад. Подаде му ръка и се направи, че не забелязва лошия му външен вид.
— Влез, Карим, какво мога да направя за теб? Ужасно съжалявам за арестуването на баща ти.
— Преди два дни са го екзекутирали.
— О, Боже!
— Да, не идвам с приятни новини.
Карим припряно затвори вратата и каза тихо:
— Извинявайте, но трябва да бързам, закъснял съм с часове за прибиране, идвам направо от Шаразад. Отбих се у вас, но капитан Петикин каза, че сте тук. Тази вечер се запознах с един секретен телекс от нашата база в Абадан.
Той му предаде съдържанието на съобщението. Макайвър беше потресен, но се опита да не се издаде.
— Съобщи ли за това на капитан Петикин?
— Не, не, реших, че трябва да съобщя само на вас.
— Доколкото на нас ни е известно, НВС е бил отвлечен. Не е замесен никой от нашите пилоти…
— Тук съм неофициално, минах просто да ви кажа, защото Том го няма. Не знаех какво друго да направя. Видях се тази вечер с Шаразад и почти случайно научих за Том.
Той повтори пред Макайвър това, което му беше разказала Шаразад.
— Как може Том да е жив, а те да са мъртви?
Макайвър отново усети болката в гърдите си.
— Тя просто се е объркала.
— В името на Аллах, кажете ми истината! Вие я знаете! Том трябва да ви е казал, можете да ми имате пълно доверие — възкликна невъздържано младежът. Почти не беше на себе си от тревога. — Повярвайте ми. Възможно е да ви помогна. Том го заплашва голяма опасност, а също и Шаразад и семействата на всички ни! Трябва да ми имате доверие! Как се е измъкнал Том?
Макайвър почувствува как се затяга примката около всички — Локхарт, Петикин и него. „Не се паникьосвай — заповяда си той, — бъди предпазлив. Нищо няма да признаваш. Да не си посмял.“
— Доколкото на мен ми е известно, Том изобщо не се е приближавал до НВС.
— Лъжец! — изплю гневно младежът това, което му се въртеше в главата през целия път дотук, в блъсканицата в автобуса, след това пак пеша в студа и снега, обзет от ужаса, че тепърва трябва да се яви на разпит пред комитета.
— Вие трябва да сте подписали разрешението за излитане, ако не — тогава Петикин, и в него сигурно фигурира името на Том. Познавам ви много добре, нали ни набивахте в главите, че полетите трябва да са според разпорежданията, да се попълват формуляри, разрешението винаги да е подписано. Вие сте подписали, нали? Нали така? — извика той.
— Капитане, няма да ви задържам повече — отсече Макайвър.
— Вие сте не по-малко замесен от Том, не разбирате ли? Загазили сте…
— По-добре престанете. Знам, че сте отчаян, това, което стана с вашия баща, е ужасно — съчувствено изрече Макайвър. — Дълбоко и искрено съжалявам за всичко.