Выбрать главу

В помещението настъпи тежка тишина, нарушавана само от съскането на радиостанцията и шума на генератора, който беше над покрива. Макайвър чакаше. Карим също. И ето че младежът като че ли кимна.

— Прав сте — каза той покрусен. — От къде на къде, ще ми се доверявате? На нас отдавна не ни се доверяват. Нашият свят се превърна в земен ад заради шаха. Ние му имахме доверие, но той ни предаде на фалшиви съюзници, запуши устата на нашите генерали, избяга и ни остави в блатото, предаде ни на молли измамници. Кълна ви се в Бога, че можете да ми имате доверие, но има ли смисъл това за вас или някого другиго? Никой вече не ни вярва. — Физиономията му се изкриви. — Сигурно и Аллах ни е изоставил.

От радиостанцията в другото помещение се чу леко пращене, вероятно статично електричество от някоя буря.

— Можете ли да се свържете със Загрос? Шаразад каза, че Том тази сутрин е заминал за там.

— Опитах се преди известно време, но не отговарят — увери го Макайвър. — През този период на годината връзката е почти невъзможна, но научих, че са пристигнали безпрепятствено. Препредадоха ни съобщение от базата ни в Ковис непосредствено след пладне.

— Най-добре… най-добре разправете всичко на Том. Накарайте го да изчезне — глухо каза Карим. — Вас Господ ви закриля, всичките можете да си заминете.

Отчаянието му надделя, по бузите му потекоха сълзи.

— Ех, младо момче… — въздъхна Макайвър и съчувствено го прегърна през раменете. Спомни си за младостта и собствения си син в стабилната Англия, с непоклатимо британско поданство, лекар, който нямаше нищо общо с авиацията и живееше на твърда земя, в безопасност… О, Господи, та кой, по дяволите, днес е в безопасност?

След малко усети, че младежът се поуспокои. За да му запази достойнството, той се отдръпна, надникна в кухненския бокс и простичко предложи:

— Току-що мислех да пия един чай. Да ти налея ли и на теб?

— Бих… бих пил вода и след това си тръгвам, благодаря ви.

Макайвър моментално отиде да му налее. „Бедното момче — мислеше си той, — такава ужасна смърт да сполети баща му, а той беше такъв хубав човек, хладнокръвен, твърд, но честен и лоялен й никога не залиташе настрана. Това е ужасно, о, Боже, щом са застреляли него, ще убият всеки, когото поискат. Все едно, рано или късно всички ще умрем.“

— Заповядай — подаде той чашата на Карим, усещайки, че му се гади.

Младежът я взе смутен, че си беше изпуснал нервите пред един чужденец.

— Благодаря ви. Лека нощ.

Забеляза, че Макайвър гледа някак особено.

— Какво има?

— Внезапно ми хрумна една идея, Карим. Можеш ли да проникнеш в кулата на Дошан Тапе?

— Не знам. Защо?

— Ако можеш, без никой да знае какво искаш, вероятно ще успееш да измъкнеш разрешението за полет на НВС. То трябва да е в дневника за излитанията, ако него ден са водили такъв. Тогава ще можем да разберем кой го е пилотирал. Какво ще кажеш?

— Добре, но каква полза? — Карим се взираше в сбръчканото му лице с белезникави очи. — Нали са били включени автоматичните магнетофони?

— Може и да не са били. Там се е водило сражение и действията им вероятно не са били съвсем целесъобразни. На нас ни е известно, че този, който е излетял с НВС, не е имал устно разрешение за полет от кулата. Той просто се е измъкнал. А възможно е в цялата бъркотия да не са записали никакви разрешения за полети. — Обнадеждеността на Макайвър нарасна и той продължи да развива мисълта си. — Може да се разбере само от дневника за излитанията. Не е ли така?

Карим се опитваше да прозре накъде бие Макайвър.

— И ако там пише, че пилотът е Том Локхарт?

— Не виждам как би могло да е така, защото тогава трябваше да има моя подпис, а в такъв случай, извинявай, това ще означава, че е фалшив.

На Макайвър му беше противно да лъже, набързо скалъпената му версия започваше да губи тежестта си с всяка измината минута.

— Единственото разрешително, което съм подписвал, беше за Ногър Лейн, за да докара резервни части в Бандар-е Делам, но го анулирах, преди да излети. Те не бяха важни и ако аритметиката ми е вярна, точно по това време е бил отвлечен НВС.

— Разрешението за излитане ли е единственото доказателство?

— Това само Господ знае. Ако в разрешението е посочен Том Локхарт и то е подписано от мен, значи е фалшификат. И може да направи сума ти бели. Затова трябва да изчезне. Нали?