Карим бавно поклати глава: вече си представяше как отива в кулата, минава покрай охраната — дали ще има такава? — намира дневника, съответната страница и вижда… човек от Зелените ленти на вратата и го убива, грабва дневника и се измъква също така безшумно и потайно, както е влязъл, отива при аятолаха, разправя му за чудовищното престъпление, извършено спрямо баща му, а той го слуша с мъдро разбиране, защото не е като кучетата-убийци, и веднага заповядва да бъде отмъстено в името на Аллах. После отива при Мешанг и му казва, че фамилията е спасена, и което е още по-важно, Шаразад, която безумно обича и желае, а това е невъзможно в земния живот, защото са първи братовчеди и Коранът не разрешава, също е спасена.
— Разрешението не бива да го има — съгласи се той уморено и се изправи. — Ще се опитам. Да, ще се опитам. Какво се случи с Том?
Зад гърба на Макайвър се разтрака телексът. И двамата подскочиха. Макайвър отново насочи вниманието си към Карим.
— Най-добре е да го попиташ, когато го видиш. Не е ли така? Говори с Том лично.
— Салаам.
Стиснаха си ръцете, Карим си тръгна и Макайвър заключи вратата. Телексът беше от Джени от Ал Шаргаз и гласеше: „Здравей Дете номер едно. Говорих надълго и нашироко с Китайчето, което пристига утре вечер, понеделник, и във вторник ще лети за Техеран със 125. Казва, че е абсолютно необходимо да се срещнете за разговор на летището. Тук всичко е уредено за ремонта на машините 212 и бързото им връщане. Чакам потвърждение. Говорих с Англия, децата са добре. Тук прекарвам чудесно, шаря из града, щастлива съм, че те няма, а ти защо не си щастлив? Макалистър.“
Това беше моминското й име и тя го използваше, когато съвсем, й беше писнало от него.
— Милата Джени — изрече той на глас и мисълта за нея го накара да се почувствува по-добре. Радваше се, че тя е в безопасност и извън тази бъркотия, че се е обадила на децата, това беше хубаво за нея. Милата Джени. Препрочете телекса. Защо Анди така неотложно иска среща с него? „Скоро ще разбера. Добре, че поне имаме връзка чрез Ал Шаргаз.“ Седна на секретарския стол и започна да отпечатва потвърждението.
На свечеряване беше получил телекс от Абърдийн, но беше нечетлив. Разбираше се само подписът: Гавалан. Веднага поиска да го повторят и още не беше получил отговор. Тази вечер и радиовръзката беше лоша. Носеха се съобщения за големи снежни бури в планините, а „ББС Уърлд Сървис“, която се чуваше по-лошо от всякога, съобщи за големи урагани из цяла Европа и източното крайбрежие на Америка и за тежки наводнения в Бразилия. Всичките новини бяха лоши: в Англия продължаваха стачките, във Виетнам се водеха тежки сражения между китайската и виетнамската армия, родезийски пътнически самолет бил свален при приземяването му от партизани, очаква се Картър да въведе режим за бензина, Съветският съюз изпитва междуконтинентална ракета с обхват на действие три хиляди километра, а в Иран „председателят на ООП Ясер Арафат беше изключително сърдечно посрещнат и приветстван от аятолах Хомейни, двамата лидери се прегърнаха пред всички и ООП се настани в сградата на дипломатическата мисия на Израел в Техеран. Съобщава се, че са екзекутирани още четирима генерали. В Азербайджан продължават тежките сражения между привърженици и противници на Хомейни, министър-председателят Базарган разпореди да се закрият две радарни подслушвателни станции на САЩ на иранско-съветската граница и е уговорил среща между съветския посланик и аятолах Хомейни в близките дни, за да бъдат обсъдени съществуващите различия между двете страни…“
Потиснат, Макайвър изключи, приемника, защото усилието да чуе новините сред пращенето увеличи главоболието му. Цял ден не му минаваше. Беше започнало след срещата му тази сутрин с министър Али Киа. Той прие боновете за швейцарската банка като „лицензни такси“ за заминаването на три хеликоптера 212, както и за кацания и излитания на 125. Обеща да провери и за експулсиранията от Загрос. „Междувременно предайте на комитета в Загрос, че заповедта им се обезсилва от моето министерство поради предстоящо разследване на случая.“
„Това е такъв късмет, особено когато са ти опрели дулото в главата! — мислеше си той. — Как ли се оправят сега Ерики и Ногър?“ Следобед беше пристигнал телекс, препредаден от РВД в Табриз, от „Иран Тимбър“, който гласеше следното: „Капитаните Йоконен и Лейн са извикани тук за спешна работа в продължение на три дни. Чартърът при приетите условия. Благодарности.“ Обичайна заявка, подписана от районния мениджър. „За Ногър е по-добре, отколкото да си седи на задника — беше си помислил Макайвър. — Но бащата на Азадех — защо ли е искал да я види?“