— Какво става, сахиб?
— Не знам. Май всичко е наред.
Гуенг го сръга и посочи навън. На стола пред вратата нямаше пазач.
— Може да е отишъл да пикае.
Винаги ги пазеше поне един човек. Денонощно. Снощи бяха двама и Рос направи чучело в леглото си, остави Гуенг да им отвлича вниманието, измъкна се през задното прозорче и отиде да се види с Ерики и Азадех. На връщане едва не се спъна в пазачите, но те бяха сънливи и разсеяни, така че успя да ги заобиколи.
— Погледни през задното прозорче — прошепна Рос.
Продължиха да наблюдават и чакат. „След около час ще се развидели“ — помисли си Рос.
— Сахиб, сигурно е бил планинският дух — каза Гуенг тихичко.
На Покрива на света съществуваше суеверие, че нощем духове посещават леглата на спящите мъже, жени и деца с добри или лоши цели, а сънищата са историите, които те нашепват. Дребният непалец продължаваше да се оглежда и ослушва в мрака.
— Струва ми се, че ще е добре да се занимаем с духовете.
Той се върна при леглото, обу ботушите, извади изпод възглавницата си талисмана и го сложи в джоба на униформата, а отгоре се предреши с номадска роба и чалма. Провери гранатите и карабината и намести на гърба си раницата с амуниции и продукти. Кукрито му беше винаги подръка, смазваше го и го почистваше всяка вечер преди лягане.
Рос също беше готов. „Но за какво? — запита се той. — Няма пет минути, откакто си буден и стоиш с ръка върху ножа и с пръст на спусъка, но за какво? Ако Абдула имаше лоши намерения, щеше да ни вземе оръжието или поне да се опита.“
Вчера следобед бяха чули да излита 206 и малко след това Абдула хан ги бе посетил.
— Капитане, закъснях, обаче положението е още по-лошо отпреди. Нашите съветски приятели са определили висока цена за главите ви — пошегува се той. — Толкова голяма, че и аз бих се изкушил.
— Да се надяваме, че това няма да стане, сър. Още колко трябва да чакаме?
— Не повече от няколко дни. На руснаците много им се иска да ви пипнат. За втори път ме молят да им помогна да ви заловят. Но не се безпокойте. Убеден съм, че съдбата на Иран е във ваши ръце.
Предишната вечер Ерики бе потвърдил, че е обявена награда за главите им: „Днес бях близо до Сабалан, за да ликвидираме още една радарна станция. Някои от работниците помислиха, че съм руснак — сред живеещите край границата има много, които говорят руски. Та те ми казаха, че се надяват да хванат високия британски диверсант и помощника му. Наградата е пет коня, пет камили и петдесет овце. Това е цяло състояние и ако разберат за вас дори чак тук, на север, обзалагам се, че ще ви потърсят.“
— Имаше ли руснаци, които да ви контролират?
— Само Цимтарга, но той отговаря за мен и за хеликоптера. Този, който говореше руски, непрекъснато ме питаше кога ще нахлуем през границата.
— Господи — имат ли някакви основания за това?
— Съмнявам се, просто слухове. Хората тук живеят от тях. Отговорих му: „Никога“, но той ми се присмя й каза, че знае за огромния брой „наши“ танкове и за армията, която чака, даже ги е видял. Не говоря фарси, затова не знам дали не е внедрен от КГБ, преоблечен като номад.
— А това, което превозваш? Нещо важно ли е?
— Нямам представа. Компютри, много черни кутии и документи. Държат ме настрана, но техниката не се разглобява от специалист, просто изскубват и прерязват кабелите и ги трупат безразборно. Работниците търсят само цигари.
Обсъждаха евентуалното бягство. Не можаха да съставят никакъв план, имаше твърде много непредвидими неща.
— Не знам още колко време ще искат да летя — каза Ерики. — Този негодник Цимтарга спомена, че министър-председателят Базарган наредил на янките да напуснат два обекта, намиращи се далече на изток, до Турция. Те са им последните там. Заповядал незабавно да се евакуират и да оставят оборудването. Предполага се, че утре ще летим за там.
— Днес ти ли беше с 206?
— Не. Ногър Лейн, един от нашите пилоти. Дойде тук с нас, за да върне 206 в Техеран. Мениджърът на нашата база ми каза, че се възложили допълнително на Ногър да разузнае положението в няколко места, където се водят сражения. Когато не се обадим на Макайвър, той ще се уплаши и ще изпрати да ни търсят. Това би могло да бъде още един шанс за нас. А вие?