Продължаваше да наблюдава ролс-ройса през прозорчето на самолета. Елегантната кола сякаш сама изтъкваше колко малко хора я притежават. „В името на Аллаха и Пророка, колко богаташи се прекланят пред това доказателство за положението и властта на хана — мислеше си той. — Каква мощ трябва да имаш, за да се перчиш с такава скъпа кола пред членовете на комитета, а и пред мен.“ Нямаше да е лесно да постави хана на колене.
Знаеше, че самолетът се излага на голяма опасност. Той представляваше идеална мишена, ако Абдула нареди на хората си да стрелят по тях, но Хашеми беше отхвърлил такова развитие на нещата, защото дори ханът не би се осмелил да открие огън по трима неверници, него и самолета на публично място. Но ако реши да инсценира „злополука“… е, полковникът вече беше изпратил два екипа от Група 4 по шосе — единия лично за Абдула, другия за семейството му. Те можеха да бъдат спрени само с парола лично от него. Той се усмихна. Веднъж Робърт Армстронг му беше казал, че има едно китайско наказание за важна личност в древните времена, което е „смърт за него и цялото му поколение“.
— Това ми хареса, Робърт — беше му отговорил той. — В него има стил.
Видя, че предната дясна врата на колата се отвори. Слезе Ахмед с автомат в ръка, отвори задната врата и направи път на Абдула.
— Печелиш първия рунд, Хашеми — поздрави го Армстронг и мина напред, както се бяха споразумели. — Хайде, капитане. Разговорът ще бъде кратък.
Пилотите с неохота се измъкнаха от седалките, облякоха якетата си, излязоха на студа и се спуснаха по стълбата. Поздравиха вежливо хана. Той ги покани с жест да седнат на задната седалка в колата и се заизкачва по стъпалата. Ахмед го последва.
— Салаам, твое височество, Аллах здраве да ти дава — приветства го топло Хашеми на входа, — жест, който Абдула веднага оцени.
— И на тебе, господин полковник.
Здрависаха се, Абдула влезе в салона, изгледа Армстронг и седна на стола, който беше най-близо до изхода.
— Салаам, ваше височество — поздрави го и Армстронг. — Аллах здраве да ви дава.
— Това е един мой колега — представи го Хашеми, като седна срещу хана. — Англичанин е, казва се Робърт Армстронг.
— А, да, негово превъзходителство, който говори фарси по-добре от моя Ахмед и е знаменит с паметта си и… жестокостта си.
Зад гърба му телохранителят пусна тежката завеса върху външната врата и застана с гръб към пилотската кабина, нащрек, с готов за стрелба, но вежливо насочен настрана автомат.
— Е?
Армстронг се усмихна.
— Тази любезна квалификация беше на полковника, ваше височество.
— Не съм съгласен. Че дори ние тук в Табриз сме чували за специалиста от Специалния отдел, който дванадесет години служи на шаха, най-важния копой от всички шахски копои — каза присмехулно Абдула на фарси.
Усмивката изчезна от лицето на Армстронг. И той, и Хашеми се подразниха от грубостта и лошите обноски на хана.
— Чел съм досието ви — изрече Абдула и впери черните си очички в Хашеми, убеден, че планът му ще заработи както трябва: Ахмед ще ги застреля по негов сигнал, ще блокира самолета, ще върне на борда двамата пилоти, като ги застави бързо да излетят, при което машината ще се разбие. Той няма да има нищо общо с това, било е по волята на Аллах, а той самият ще бъде изпълнен със скръб след чудесния разговор, който са провели и на който той е обещал „пълна подкрепа на централното правителство“.
— И така, господин полковник, ето че пак се срещаме. С какво мога да ви бъда полезен? Знам, че за съжаление можете да ни отделите съвсем малко време.
— Може би аз бих могъл да направя нещо за вас, ваше височество? Може би…
— На въпроса, господин полковник — рязко го прекъсна на английски ханът, напълно уверен в себе си. — Познаваме се, така че можем да си спестим любезностите и да говорим по същество. Аз съм зает човек. Ако бяхте имали любезността да дойдете в колата ми без придружители, щях да се чувствам по-удобно и можехме да си говорим насаме надълго и нашироко. Казвайте какво искате?
— Да си поговорим за твоя шеф генерал-полковник Пьотър Олег. Мжитрик — също така рязко отвърна Хашеми, но изведнъж се ужаси, че Абдула може да е таен поддръжник на Пахмуди. — И за дългата ти връзка с КГБ чрез Мжитрик, чието кодово име е Али Хой.