— Веднага щом мога, сър — отговори Джон Хог учтиво, но в същото време си мислеше: „Ах, ти, мръсна гад, полковник нещастен, на мен много повече от теб ми се иска да сме в небесната синева, но ми трябва достатъчно писта. — В Техеран беше забелязал неприязънта в очите на хората в колата и притеснеността на Макайвър. Но там РВД моментално им разреши излитането, давайки им предимство, все едно че на борда беше самият аятолах Хомейни. — По дяволите, какво ли не правим за доброто на Англия и бутилка бира!“ Усещаше и опипваше снега и хлъзгавия лед по повърхността на пистата с всичките си сетива. Даде още малко газ.
— Вижте! — възкликна вторият пилот.
На около два километра от тях прелиташе хеликоптер.
— Това е 212, нали?
— Да. Но май няма да каца тук — каза Хог. Следеше всичко с очи: на терминала към хората при ролс-ройса се присъедини още една кола; вляво напред блесна светлина; 212 се скри зад един хълм; вдясно летеше ято птици; всички прибори бяха в зелената зона; около ролс-ройса се натрупаха още мъже, на покрива на сградата имаше човек; горивото беше напълно достатъчно. „Снегът не е много дълбок, под него има тънък лед; внимавай за преспата напред; дай малко надясно; радиостанцията е на съответната вълна; вятърът все още ни блъска отзад; на север се натрупват буреносни облаци; дай съвсем мъничко газ на левия двигател!“
Хог коригира занасянето в завоя, но самолетът беше твърде чувствителен по ледената писта.
— Господин полковник, струва ми се, че е по-добре да си седнете на мястото — посъветва го Хог.
— Излитайте възможно най-бързо — отвърна Хашеми и се върна при Армстронг, който се взираше към терминала.
— Какво става там, Робърт? Някакъв проблем? — попита Хашеми.
— Засега няма. Моите поздравления — великолепно се справи с Абдула.
— Дано да ни го предаде.
Сега, след като операцията беше приключила, полковникът усети, че малко му се гади. „Този път бях твърде близко до смъртта — помисли си той. Закопча колана си, после го откопча, извади револвера си от джоба, спусна предпазителя и го прибра в кобура под мишницата си. Пръстите му докоснаха британския паспорт във вътрешния му джоб. — Може и да не ми потрябва в края на краищата. Ще ми е противно да се опозоря по такъв начин.“ Запали цигара.
— Смяташ ли, че ще оживее до събота? Помислих си, че ще колабира.
— Той от години си е такъв вонлив дебелак.
Армстронг усети злобата в тона му. Хашеми Фазир винаги беше нервен, на ръба да избухне, фанатичният му патриотизъм постоянно се преплиташе с презрението му към повечето иранци.
— Ти великолепно се справи с хана — повтори Армстронг и пак погледна през прозореца. Ролс-ройсът, другата кола и хората около тях бяха доста далече и наполовина скрити от снежните преспи, но той видя, че много от тях са въоръжени и неколцина сочат към самолета. „Хайде, за Бога, нека да излетим вече“ — мислеше си той.
— Господин полковник — чу се гласът на Хог по вътрешната разговорна уредба. — Бихте ли дошли при мен?
Хашеми откопча колана си и влезе в кабината.
— Вижте ей там, сър — Хог посочи надясно, встрани от края на пистата, към групичка борове пред гората. — Разчитате, ли сигнала?
Светлинката започна отново да мига.
— Това е SOS.
— Робърт — викна Хашеми. — Гледай напред и вдясно.
И четиримата се напрегнаха. Светлинката отново замига — SOS.
— Няма грешка, сър — каза Хог. — Бих могъл да им, отговоря със светлинен сигнал.
Той посочи мощния прожектор, с който подаваха зелена или червена светлина, в случай че радиостанцията им излезе от строя.
Хашеми викна към салона:
— Робърт, какво смяташ, че е това?
— Явно някой подава SOS!
125 се носеше по пистата към сигнала. Видяха как от дърветата излязоха три фигурки — двама мъже и една жена в чадор. Забелязаха и карабините им.
— Това е клопка — веднага реши Хашеми. — Не се приближавайте повече, завийте!
— Не мога — отвърна Хог. — Нямам достатъчно писта.
Даде още малко газ. Самолетът набираше скорост, движейки се успоредно на следите от приземяването. Видяха, че фигурите размахват карабините си.
Армстронг се провикна:
— По дяволите, хайде да изчезваме оттук По-бързо!
— При първа възможност, сър. Господин полковник, бихте ли си седнали на мястото, защото може да започне много да друса — изрече Хог с безизразен тон, след това изключи и двамата от съзнанието си. — Гордън, наблюдавай внимателно и тези, и терминала.