— Разбира се. Бъди спокоен. Капитанът за момент се обърна да види колко е разстоянието до задния край на пистата, прецени, че им трябва още разбег, но отпусна газта и докосна леко спирачките. Машината започна да занася настрана, затова той ги пусна, като се стараеше да я поддържа право напред, макар вятърът да блъскаше отстрани. Фигурите при дърветата станаха по-големи.
— Приличат на номади. Имат две автоматични карабини.
Гордън Джоунс се взря в терминала.
— Ролс-ройсът го няма, но една кола се носи през рампата към нас.
Хог отне още газ. Скоростта все още беше твърде голяма, за да направи завой.
— Боже мой, стори ми се… мисля, че единият от номадите стреля — викна Джоунс.
— Завивам — обади се Хог по вътрешния микрофон, натисна спирачките, усети занасянето на машината, задържа я и започна, да изпълнява завой надясно през пистата. Инерцията усили занасянето под острия вятър.
В салона Армстронг и Хашеми се бяха вкопчили в седалките си и се взираха напрегнато през илюминаторите. Видяха как една от фигурите се затича към тях, размахвайки карабината си.
— Чувствувам се като мюре на лов за патици — измърмори Армстронг.
Усети, че самолетът навлиза в завоя, но не излиза от него, и изруга.
В пилотската кабина Хог беззвучно си подсвиркваше. Самолетът премина с друсане през коловозите от приземяването им, като продължаваше да занася, другата страна на пистата беше оградена с купчини твърд сняг. Още не смееше да даде газ, чакаше с пресъхнало гърло и мислено подканяше машината по-бързо да се извърти и да я подхване вятърът. Но тя не го правеше, а продължаваше да се пързаля, колелата й не вършеха никаква работа, да натисне спирачките беше опасно — под снега имаше лед; двигателите ревяха.
Снежните купчини неотвратимо приближаваха и приближаваха. Вече виждаше острите ръбове на ледените парчета, които щяха да разкъсат нежния корем на самолета. Нищо не можеше да се направи, освен да се чака. И тогава един порив на вятъра подхвана опашката на машината и я тласна настрана. Сега вече, макар че още се плъзгаше, тя застана срещу вятъра. Той много внимателно подаде тяга и на двата двигателя, усети, че пързалянето намаля, й веднага започна да подава постепенно газ, докато набра скорост, даде още газ, машината се понесе по-бързо. Джон Хог хвана лоста за управление, увери се, че машината го слуша, и даде пълна тяга. 125 се понесе напред, колелата се откъснаха от пистата, той натисна бутона за прибиране на колесника и те се издигнаха в небето.
— Можете да пушите вече — обади се той лаконично по вътрешната радиоуредба, доволен от себе си.
Рос, който не се беше отдалечил твърде много от дърветата, спря да тича и ръкомаха. Гърдите го боляха от усилието.
— Глупаво говедо — извика той след самолета. — Толкова ли нямаш очи?
Безкрайно разочарован, той тръгна назад към останалите, които послушно го чакаха на края на гората. Обхвана ги униние. „Толкова близо бяхме“ — мислеше си той. През бинокъла си беше видял как пристигна ханът, как се качи на борда, после Армстронг слезе с него, помагайки му.
— Джони, дай да видя — помоли Азадех нетърпеливо. — О, Боже, татко изглежда зле, дано му няма нищо. Лекарят винаги го съветва да спазва диета и да гледа на живота по-спокойно.
— Нищо му няма, Азадех — отговори й той, опитвайки се гласът му да не звучи саркастично. Но тя долови подигравателната нотка, изчерви се и каза:
— О, съжалявам, не исках да… знам, че е…
— Нищо не съм искал да кажа — отвърна й той и насочи бинокъла към Армстронг, развълнуван, че го вижда. Започна да измисля план как да се качат на самолета. Всичко беше толкова просто. Машина на С-Г — надписът се виждаше ясно — и Армстронг! Ние сме в безопасност! „Да, но всичко се обърка — помисли си той с още по-голямо отчаяние, докато влачеше крака в снега. Чувствуваше се мръсен, искаше му се да се изкъпе, яд го беше, че е безпомощен. — Не може да не са видели сигнала SOS. Къде са им главите? Защо, по дяволите, не…“
Чу пронизителното изсвирване на Гуенг, което беше сигнал за опасност, и се завъртя. На няколкостотин метра имаше някаква кола. Приближаваше към тях. Той хукна и посочи към гората.
— Нататък!
Беше съставил план. Първо летището, после, ако там нищо не стане, ще се насочат към базата на Ерики, която беше на четири мили югоизточно от Табриз. Под прикритието на дърветата той се спря и погледна назад. Колата спря в края на пистата, от нея слязоха група мъже, които тръгнаха след тях, но им беше трудно през снежните преспи. Качиха се на колата и тя се отдалечи.