Чак тогава Ерики забеляза, че Азадех е още боса, и я грабна на ръце.
— Даяти, кажи на този вшивый майкоебец и на другите, че ако дойдат пак тук през нощта, ще им счупя вратовете и че ако той или някой друг докосне и един косъм от главата на жена ми, ще го преследвам и в ада, ако трябва.
И си тръгна — огромен в гнева си, а двамата инженери го последваха.
Глас на руски го спря.
— Капитан Йоконен, мога ли да ви кажа няколко думи след малко?
Ерики се обърна. Азадех, която още лежеше на ръцете му, се стегна. Мъжът стоеше най-отзад, едвам се виждаше — очевидно не се различаваше много от останалите, тъй като и той бе облечен в окъсани дрехи.
— Да — отвърна Ерики на руски, — но не носете пушка в къщата ни, нито пък нож. — И се отдалечи гордо.
Моллата се приближи към Даяти, очите му бяха студени като камък.
— Какво каза тоя проклет чужденец, а?
— Беше груб, всички чужденци са груби, нейно височество — жената, и тя също.
Моллата се изплю в снега.
— Пророкът е установил закони и наказание за такова поведение; народът има закони срещу наследствени богатства и заграбване на земи, земята принадлежи на народа. Скоро справедливи закони и наказания ще ръководят всички ни завинаги и в Иран ще цари мир. — Той се обърна към другите: — Голи в снега! Да се показва гола навън, да нарушава всички закони на благоприличието! Блудница! Какво друго са горгоните, освен лакеи на шаха изменник и неговото куче Бахтияр, а? — Той отново погледна към Даяти. — Какви са тези лъжи за хеликоптера?
Опитвайки се да прикрие страха си, Даяти веднага отговори, че след хиляда и петстотин часа полет във въздуха според чуждестранните разпоредби, наложени и потвърдени със заповед на шаха и правителството, се прави задължителен ремонт.
— На незаконното правителство — прекъсна го моллата.
Разбира се, разбира се, че е незаконно — съгласи се Даяти веднага, поведе ги нервно към хангара и запали лампите — базата имаше малък генератор и беше с независимо захранване. Двигателите на 212 лежаха на земята, подредени част до част, в стройни редове.
— Нищо не зависи от мен, ваше преподобие, чужденците си правят каквото си искат… — После добави бързо: — Всички знаем, че „Иран Тимбър“ принадлежи на народа, и въпреки това шахът прибира всички пари. Аз нямам никаква, власт над тези сатанински чужденци, нито пък върху правилата им. Нищо не мога да направя.
— Кога ще може да лети? — попита рускоговорещият мъж на отличен турски.
— Инженерите обещаха след два дни — отвърна Даяти и се помоли наум. Беше много уплашен, въпреки че усилено се опитваше да не го показва. Сега му беше ясно, че тези мъже са муджахидини, левичари, споделящи финансираната от Съветите теория, че ислямът и Маркс са съвместими. — Всичко е в ръцете на Аллаха. Два дни. Чуждите инженери чакат някакви резервни части, които закъсняват.
— Какви са те?
Той живо му обясни. Бяха някакви дребни части и лопата за опашната перка.
— Колко летателни часа има опашното витло?
Даяти провери бордния дневник, пръстите му трепереха.
— Хиляда и седемстотин и три.
— Бог е с нас — рече мъжът и се обърна към моллата. — Можем спокойно да използуваме старата перка поне още петдесет часа.
— Но ресурсът на витлото… Летателното свидетелство е невалидно — отвърна Даяти, без да се замисли. — Пилотът няма да лети, защото правилата за полети изискват…
— Сатанински правила.
— Прав си — прекъсна го онзи, който знаеше руски. — Някои от тях наистина са такива. Но правилата за безопасност са важни за хората, а още по-важно е, че Аллах е създал правила в Корана за камилите и конете и как да се грижим за тях, и те важат и за самолетите, които също са дар Божи и също ни помагат да служим на Бога. Ето защо ние трябва да се грижим за тях съвестно. Нали си съгласен, Махмуд?
— Разбира се — отвърна моллата нетърпеливо и очите му се впиха в Даяти, който пак се разтрепери. — Ще се върна след два дни, на зазоряване. Нека хеликоптерът и пилотът да са готови да вършат Божии дела за народа. Ще посетя всички лагери в планините. Има ли други жени тук?
— Само… само жените на двама работници и… моята жена.
— Те носят ли чадори и фереджета?
— Разбира се — излъга моментално Даяти. Да носиш фередже беше незаконно, Реза шах бе отменил фереджетата през 1936 година, като направи чадора въпрос на избор, а Мохамад шах даде право на глас на жените през 1964.