Половин час след залавянето на Ракоци той докладва на ръководителя си в щаба на Туде за предателството. Получи заповед да не се прибира вкъщи, а да обръсне брадата си и да стои в една тайна квартира близо до университета.
— Няма да се показваш никъде до вторник, когато е демонстрацията на жените. Присъедини се към нея заедно с твоята бойна група, както е планирано, и на другия ден заминавай за Ковис — така ще си в безопасност известно време.
— Ами Димитрий Язернов? — спомена той единственото име, под което познаваше Ракоци.
— Не се безпокой, ще го измъкнем. Разкажи ми пак как изглеждаха хората, които го хванаха.
Ибрахим му беше разказал малкото, което си спомняше за Зелените ленти и засадата. А след това го беше попитал:
— Колко души ще дойдат с мен в Ковис?
— Ти и още двама сте достатъчно за един вмирисан молла.
„Да — помисли си той, — повече от достатъчно. — Скоро ще отмъстя за баща ми.“ Ръцете му стиснаха здраво оръжието, откраднато преди седмица от арсенала на Дошан Тапе.
— За свободата! — извика той и забърза по авеню „Рузвелт“, за да се присъедини към челните редици на демонстрацията, докато приятелите му се разпръскваха сред нея.
На стотина метра зад него бавно пълзеше открит камион, пълен с младежи, заобиколени от хиляди хора, които махаха и ги окуражаваха. Возещите се бяха летци без униформи. Сред тях беше и Карим Пешади. В продължение на часове се опитваше да открие Шаразад сред демонстрантките, но напразно. Той и останалите бяха на база в Дошан Тапе, където всичко се беше объркало, комитетите едва се крепяха със заповедите и контра заповедите си, други заповеди идваха от върховното командване, което беше подчинено на министър-председателя Базарган, трети — от Революционния комитет, а някои по радиото, когато аятолах Хомейни говореше от време на време и казваше кои закони трябва да се изпълняват.
Както всички летци и офицери в Иран и Карим беше получил заповед да се яви пред комитета, за да бъде подложен на кръстосан разпит относно своето досие, политически възгледи и контакти преди революцията.
Сведенията за него бяха добри и той искрено се закле, че поддържа исляма, Хомейни и революцията. Над него тегнеше призракът на баща му и той грижливо беше потиснал желанието си за отмъщение дълбоко в душата си. Досега не го бяха закачали.
Предишната нощ се беше опитал да се промъкне в кулата на РВД на Дошан Тапе, за да намери дневника с разрешенията за полети на НВС, но го върнаха. Тази вечер пак щеше да се опита — беше се заклел пред себе си да успее. „Не трябва да се проваля — мислеше си той, — Шаразад зависи от мен… о, Шаразад, ти, която даваш смисъл на моя живот, макар че си забранена за мен!“
Той напрегнато я търсеше сред демонстрантките, знаеше, че тя е някъде тук. Снощи заедно със свои приятели беше слушал едно изключително подстрекателско радиопредаване, водено от някакъв аятолах фундаменталист, който се противопоставяше на демонстрацията на жените и призоваваше към контра демонстрация от страна на „вярващите“. Карим много се разтревожи за Шаразад, сестрите й и роднините й, знаеше, че и те ще участвуват в демонстрацията. Неговите приятели също бяха загрижени за своите близки. Затова тази сутрин се качиха на камиона и се присъединиха към протестиращите. Бяха без оръжие.
— Равенство за жените — викаше той. — Демокрация завинаги! Завинаги ислям! Демокрация, законност и ислям завина… — Той изведнъж млъкна.
Улицата пред маршируващите беше плътно преградена от много мъже. Предната редица на жените видя опасността, вдигнаха се юмруци. Протестиращите в първите десетина редици инстинктивно се опитаха да забавят ход, но не успяха. Силата на многохилядната тълпа неотвратимо ги тласкаше напред.
— Защо са сърдити тези мъже? — попита Шаразад. Радостта й се изпаряваше, натискът отзад нарастваше.
— Просто са заблудени, това са предимно селяни — отговори храбро Намджех Ленгехи. — Те искат ние да сме робини. Не се страхувайте! Аллах е велик…
— Хванете се за ръце — извика Зара. — Не могат да ни спрат! Аллах-ул акбар…
Сред мъжете, преградили улицата, беше и палачът на Яред Бакраван в затвора „Евин“. Той разпозна Шаразад в предната редица.
— Аллах е велик — измърмори той в екстаз. — Аллах ме е призвал да пратя в пъкъла гадния търговец, а сега ми дава развратната му дъщеря!