Макайвър бързо изрече:
— Благодаря ви, че уредихте бързо зареждането с гориво. Ако може всеки път да е така, ще ви бъдем много признателни. Също и ако уредите бързото издаване на разрешение за полет.
— Ще се погрижа за това. За полета в събота ще имате предимство. Ако има нещо друго, моля ви да се обръщате към Робърт. Хайде, приятелю!
— Още веднъж ви благодаря, господин Гавалан. Ще се видим в събота, ако не и по-рано — каза Армстронг.
Когато Толбът дойде, за да разбере кога пристига Армстронг от Табриз, Гавалан го заведе настрана и му се развика.
— Боже Господи! — Толбът беше шокиран. — Какво отвратително обвинение, толкова неанглийско, Андрю, ако мога така да се изразя! Разбирам, че Робърт е положил огромни усилия, за да се опита да отърве теб, компанията ти, Дънкан и Локхарт — Том е толкова добър човек, с прекрасна жена, ах, толкова ми е мъчно за баща й… да ви отърве от една катастрофа, която може да стане всеки момент. Не е ли така? — усмихна се той мило. — Разбирам, че Робърт просто е помолил за една скромна услуга, толкова лесна за осъществяване, косъм не е паднал от главата ти, Андрю.
— Той е от специалния отдел, бивш служител на Централната разузнавателна служба в Хонконг, нали така?
Милата усмивка на Толбът не слизаше от лицето му.
— Откъде бих могъл да знам? Но той наистина иска да ни направи услуга. Толкова любезно от негова страна, нали?
— Дневникът за разрешенията на полети у него ли е?
— Не бих могъл да знам за такова нещо.
— Все пак кой е този полковник Фазир?
Толбът запали цигара.
— Просто приятел. Добре е човек да си има такъв приятел.
— Това ми е ясно. Той уреди презареждането с гориво и приоритетно разрешение за полет, все едно че е Всевишният.
— Е, не е, в никакъв случай. Почти е той, но не съвсем. Господ е англичанин — изкикоти се Толбът. — И е жена. Няма толкова интелигентен мъж, който да се ебава така успешно със света. Да ти разкрия нещо: благодарение на съвета на вашия член на управителния съвет Али Киа разбрах, че ТЕ възнамеряват да национализират всички чуждестранни компании, особено вашата, ако успеят да се докопат до това проклето късче хартия.
Гавалан беше шокиран.
— Кои са тези „ТЕ“?
— Има ли някакво значение?
След като Толбът си замина, Гавалан закрачи вдървено към офиса, който днес беше претъпкан. Още не всичко беше се нормализирало, но там бяха радиооператорът, телексоператорът, управителят, началниците на складовете. Днес жените ги нямаше, защото бяха поискали разрешение да отсъстват, за да се включат в протестната демонстрация.
— Мак, ела да се поразходим.
Дънкан вдигна глава от купчината доклади и сведения.
— Веднага — отвърна той, усетил сериозността на положението.
Досега не бяха имали възможност да разговарят насаме, това беше невъзможно да стане в офиса или около него, стените имаха широко отворени очи и уши. Откакто Гавалан беше пристигнал преди няколко часа, двамата се занимаваха с преглеждането на касовите книги, все още действащите договори, спрените или анулираните, както и със състоянието на всяка база. От всичките постъпваха предпазливи сведения за минимум действия и максимум бъркотия, единствената добра новина беше разрешението, което Макайвър беше получил за извеждането от страната на трите 212, но дори и това не беше съвсем сигурно. Засега.
Двамата мъже излязоха на товарната рампа. Един самолет на „Джей Ел Ел“ се издигна с рев в небето.
— Говори се, че все още има хиляди японски техници, които си клатят краката в „Иран-Тода“ — разсеяно заговори Макайвър.
— Техният консорциум е в много тежко положение. В днешния „Файнейшъл Таймс“ пише, че са натрупали излишък от половин милион долара. Няма начин да свършат тази година и да се измъкнат, а това, както и пренасищането на пазара с превозвачи, са сериозни трудности за „Тода“.
Гавалан забеляза, че наоколо няма никого.
— Добре, че поне нашите капитални инвестиции са подвижни, Мак. Повечето от тях.
Макайвър се вгледа в сбръчканото му лице, посивелите буйни вежди, кафявите очи.
— Това ли е причината за „неотложното заседание“?
— Едната. — Гавалан му разправи какво му беше казал Толбът и възкликна: — Да се национализират! Но това означава да загубим всичко — освен ако не предприемем нещо. Знаеш ли, че Джени е права. Ние сами трябва да се оправим.