Макайвър спря да крачи и го погледна изненадан.
— И те съгласиха ли се?
— Все още не са. По-нататък?
— Имам още сто „по-нататък“, но…
Раздразнен, Макайвър отново закрачи. Беше твърде студено да стои на едно място!
— Но?
— Но ако ги давам едно по едно, очаквам отговор от теб заедно с възможно решение на проблема. Обаче аритметиката пак няма да излезе.
— Съгласен съм с Джени. Ще трябва сами да уредим работата.
— Вероятно е така, но трябва всичко да бъде координирано. И още едно нещо. Имаме разрешение да изведем три 212, може би ще успеем да измъкнем и останалите.
— Трите машини още не са напуснали страната, Мак. Съдружниците, не говорим за правителството, няма да ни изпуснат от хватката си. Я виж „Гърни“ — всичките им четиридесет и осем машини са задържани, включително 212. Това са поне тридесет милиона долара замразени пари.
Погледнаха към пистата. Приземяваше се един „Херкулес“ на Кралските военновъздушни сили. Гавалан продължи:
— Толбът ми съобщи, че до края на седмицата всичките техници и инструктори от английската армия, флота и военновъздушни сили ще бъдат изтеглени от страната и в посолството ще останат само трима, между които и той. Изглежда, че в бъркотията при американското посолство някой се е промъкнал и като я е използвал, е разбил сейфове, откраднал е шифри…
— Ама те още ли държат там секретни документи? — попита ужасен Макайвър.
— Изглежда, че е така. Както и да е, според Толбът това проникване е причинило сърцебиене на всички стожери на западната, съветската и арабската дипломация. Всички посолства се затварят. Най-изплашени са арабите. Никой от петролните шейхове не иска революцията на Хомейни в страната си и е готов и способен да изхарчи сума петродолари, за да я предотврати. Толбът каза: „Залагам петдесет лири, че сега Ирак е разтворил джоба си, кюрдите също, както и всички, които са араби, просунитски и антихомейнистки настроени. Целият Персийски залив е на ръба на експлозията.“
— Но междувременно…
— Междувременно Толбът не беше така нахакан, както преди няколко дни, и не беше уверен, че Хомейни ще се оттегли тихичко в Кум. „Иран е за иранците, приятелю, стига те да са за Хомейни и моллите — каза той. — С хомейнизма е свършено, ако левичарите убият първо аятолаха, а след него видят сметката на всичко от доброто старо време. А това сме ние.“
Гавалан удряше ръцете си в ръкавици една в друга, за да се постоплят.
— Мак, дяволски измръзнах. От счетоводните книги е ясно, че тук здравата сме я загазили. Сами трябва да се погрижим за себе си.
— Това е голям риск. Струва ми се, че ще загубим някои от нашите хвъркала.
— Само ако късметът ни изневери.
— Прекалено много залагаш на късмета, Анди. Я си спомни за онези механици в Нигерия, които отидоха в затвора за четиринадесет години само защото подготвиха един 125, който напусна страната нелегално.
— Това стана в Нигерия и механиците останаха там. Ние ще изтеглим всички.
— Ако остане дори един чужденец, ще го хвърлят, в затвора като заложник за всички нас и хеликоптерите, освен ако си готов да му хвръкне главата. Ако не си, ще го използуват, за да ни накарат насила да се върнем, и като дойдем, ще са много ядосани. Ами иранските ни служители и работници?
— Ако нямаме късмет, каквото и да направим, всичко ще се провали. Мисля, че трябва да изработим план с всички подробности, като предвидим всички възможни варианти. Това ще ни отнеме седмици и най-добре ще е да го държим в строга тайна само между нас — настояваше упорито Галаван.
Макайвър поклати глава.
— Ще трябва да се посъветваме с Руди, Локхарт и Старк, ако се заемем сериозно с това.
— Както кажеш — отвърна му Гавалан. Гърбът му се беше схванал и той се протегна.
— Щом съставим правилния план… Дотогава няма защо да слагаме край на работата.
Известно време се разхождаха мълчаливо. Снегът под краката им силно скърцаше. Стигнаха почти до края на товарната рампа.