— Добре. — Макайвър пое дълбоко въздух. — Трети етап: на разсъмване в деня Хикс, или Хикс плюс един, или Хикс плюс два — три дни е максимумът, до който можем да се измъкнем — ще изпратим кодирано съобщение по радиото, което ще гласи: „давай“. Трите бази ще потвърдят и изведнъж всички бягащи хеликоптери ще излетят и ще се насочат към Ал Шаргаз. Вероятно ще има четиричасова разлика във времето на пристигане между Скраг и последния — най-вероятно Дюк — ако всичко върви добре. В момента, в който хеликоптерите се приземят, където и да е извън Иран, ще сменим иранските регистрационни номера с британски и това ще ни направи отчасти легитимни. В момента, в който кацнат в Ал Шаргаз, 747 ще са натоварени и ще излетят с всички на борда. — Макайвър въздъхна. — Просто, а?
Гавалан не отговори веднага, пресяваше плана, виждаше празнините и огромните опасности.
— Добре е, Мак.
— Не е, Анди. Изобщо не е добре.
— Видях вчера Скраг и дълго разговаряхме. Според него „Вихрушка“ е възможен и ще участвува, ако е „давай“. Обеща да съобщи на останалите в края на седмицата и ще ме уведоми, но беше сигурен, че ако денят е подходящ, ще може да изведе хеликоптерите и хората си.
Макайвър кимна, но не каза нищо повече, просто продължи да кара. Пътищата бяха заледени и опасни, обикаляше по тесните улици, за да избегне главните пътища — знаеше, че са задръстени.
— Вече сме близо до пазара.
— Скраг каза, че може би ще успее да дойде в Бандар-е Делам през следващите няколко дни, да се види с Руди и да се разберат — писмата са прекалено рисковани. Между другото, той ми даде бележка за теб.
— Какво пише, Анди?
Гавалан се пресегна към задната седалка за куфарчето си. Намери плика и си сложи очилата за четене.
— Адресирана е до М.Д. капитан Макайвър.
— Един ден ще му го върна тъпкано за това гадно „мръсника Дънкан“ — закани се Макайвър. — Прочети я.
Гавалан отвори плика, извади писмото заедно с друга бележка, прикрепена към него, и изсумтя:
— Пише само: „Да ти го начукам.“ Прибавил е и медицинско. — Той го погледна. — Подписано е от доктор Г. Гернин от австралийското консулство в Ал Шаргаз. Старото копеле има нормален холестерол, кръвно налягане 130/85, нормална захар… Всичко е съвсем нормално, има и послепис: „Ще ти звънна, когато отпразнувам седемдесет и третия си рожден ден, пуяк такъв!“
— Надявам се да го направи, мръсникът му с мръсник, но едва ли, времето не работи за него. Той… — Макайвър натисна внимателно спирачката. Улицата водеше до площада пред джамията на пазара, но изходът беше блокиран от крещящи мъже, много от които размахваха оръжие. Нямаше начин да завие нанякъде или да обърне, така че намали скоростта и спря.
— Пак тия жени — изпъшка той, забелязвайки бушуващата демонстрация. Чу ожесточените крясъци и викове. Задръстването от двете страни на улицата нарастваше, клаксоните виеха сърдито. Нямаше паваж, само пълни с кал и натрупан сняг канавки, няколко улични сергии и минувачи.
Бяха запушени от всички страни. Зяпачите се присъединиха към онези отпред, натискайки се по пътя около колите и камионите. Сред тях имаше хлапаци и младежи, един от тях показа среден пръст на Гавалан през страничния прозорец, друг ритна калника, после още един, после всички се разбягаха сред смях и подигравки.
— Гадни малки копелета! — Макайвър ги виждаше в огледалото. Други младежи се събираха около тях. Прииждаха още хора, блъскаха се… пак враждебни погледи, двама небрежно халосаха колата отстрани с пушките си. Отпред основната част от демонстрацията на жените преминаваше кръстовището, във въздуха се носеше познатото: „Аллах-ул акбаррр…“.
Внезапен трясък ги стресна — един камък удари колата и за малко не улучи прозореца, после цялото купе се залюля — хлапаците и младежите ги наобиколиха и започнаха да скачат по бронята, правеха мръсни жестове. Макайвър кипна, блъсна вратата, просвайки двама от младежите на земята, изскочи навън и се нахвърли върху групата, която се разпръсна моментално. Гавалан също излезе бързо и се втурна към онези, които се опитваха да обърнат колата отзад. Цапардоса един от тях и го просна на земята. Повечето отстъпиха с викове и ругатни сред тълпата, но двама от по-големите се нахвърлиха върху него отзад. Той ги видя, блъсна единия в гърдите, със силен удар зашемети другия и го запрати към един камион, а шофьорът на камиона се засмя и плесна с ръка по таблото. Макайвър дишаше тежко. Младежите от неговата страна бяха избягали по-далеч и крещяха мръсотии.