— Аз зная какви са инвестициите ни — отсече Гавалан истински ядосан. Ненавиждаше притворните скрити намерения. — Много добре, капитан Старк, ще приема съвета ви и, за Бога, дано да сте прав. Качете двама души довечера на 125, смяната им ще се върне следващата седмица. Утре изпратете един 212 в Бандар-е Делам — за колко време ще го дадем под наем?
— Шест дни, сър, връщат го следващата неделя.
— Ще се върне в зависимост от положението тук — каза Гавалан на Есвандиари.
— 212 е наш… той е част от оборудването на тази база, мистър Гавалан — поправи се бързо Есвандиари. — Ние го водим в нашите регистри. Той ще трябва да се върне. Колкото до персонала, правилото е, че първо трябва да пристигнат заместващите пилоти и механици, за да сменят тези, които отиват в отпуска, и…
— Тогава ще направим правилата по-гъвкави, мистър Есвандиари, или затварям базата още сега — отсече Гавалан рязко. Надяваше се, че номерът ще мине. — Старк, качи двама души на самолета довечера, а всички други, с изключение на минимално необходимия състав, изпращаш в четвъртък. Ще върнем машината в петък с пълната смяна, ако положението тук се е нормализирало.
Старк забеляза, че яростта на Есвандиари се възвръща, и побърза да се намеси:
— Не е позволено да се лети през Свещения ден, сър. Първо, смяната ще трябва да дойде в събота сутринта. — Той хвърли поглед към Есвандиари. — Не си ли съгласен?
За момент на Есвандиари му се струваше, че ще експлодира, потисканата му ярост почти надделяваше над волята му.
— Ако вие… ако се извините за противните имена и гадните си маниери.
Настъпи дълбока тишина. Вратата все още беше отворена, стаята — студена, но Старк чувствуваше потта по гърба си, докато претегляше отговора си. Бяха постигнали толкова много — ако „Вихрушка“ трябваше да започне, но Есвандиари не беше глупак и едно бързо съгласие щеше да го направи подозрителен, докато отказът можеше да подложи на опасност по-нататъшните им действия.
— Не се извинявам за нищо, но за в бъдеще ще ви наричам мистър Есвандиари — заяви той.
Без дума да каже, Есвандиари се завъртя на пети и демонстративно напусна. Старк затвори вратата, ризата под пуловера му беше залепнала от пот.
— По дяволите, за какво беше всичко това, Дюк? — попита сърдито Еър. — Луди ли сте?
— Един момент, Фреди — каза Гавалан. — Дюк, ще се съгласи ли тоя перко с това?
— Аз… не знам. — Старк седна. Коленете му трепереха. — Господи!
— Ако се съгласи… ако се съгласи… Дюк, ти беше чудесен! Това беше великолепна идея, великолепна!
— Ти хвана топката, Анди. Ти вкара гола.
— Ако е гол. — Гавалан изтри потта от челото си. Започна да обяснява на Еър и спря, защото телефонът иззвъня.
— Ало? Старк е на телефона… Разбира се, затвори… Анди, кулата е. Макайвър. Вазари пита дали искаш да отидеш там веднага, или ще му позвъниш. Макайвър каза да ти предам, че е получил съобщение от някакъв Ейвисярд.
В контролната зала Гавалан натисна предавателния ключ под изпитателния поглед на Вазари. Почти му прилошаваше от тревога.
— Да, капитан Макайвър?
— Добър вечер, мистър Гавалан, радвам се, че ви хванах. — Гласът на Макайвър се долавяше трудно през смущенията и звучеше уклончиво. — Как ме чувате?
— Горе-долу, капитан Макайвър, продължавайте.
— Току-що получих телекс от Лиз Чен. В него се казва: „Моля, предайте на мистър Гавалан следния телекс от 25 февруари, който пристигна току-що:“ „Вашата молба е удовлетворена. Подпис: Масон Ейвисярд.“ Изпратено е копие в Ал Шаргаз. Край на съобщението.
За момент Гавалан не повярва на ушите си.
— Удовлетворена?
— Да. Повтарям: „Вашата молба е удовлетворена.“ Телексът е подписан от Масон Ейвисярд. Какво да отговоря?
Гавалан не успя да скрие избилата по лицето му радостна руменина. Масон беше негов приятел в Авиационната регистрационна служба в Лондон, а молбата беше временно да се впишат обратно в Британските регистри всичките им базирани в Иран хеликоптери.