— Много добре. Ще отидем веднага в офиса ви.
Отидоха и той получи последната сума, която беше предложил Касиги — двеста и петдесет хиляди риала. Около три хиляди долара — но без разписка, само с устното споразумение, че Скрагър може да напусне. Понеже не му вярваше, Касиги му даде половината в офиса, а другата половина сложи в плик, който пъхна в джоба си. Върнаха се в болницата. Там той остана да чака в колата, докато Минору и полицаят влязоха вътре. Очакването му се стори безкрайно, но накрая Минору и Скрагър слязоха по стълбите заедно с полицая. Касиги излезе от колата и му даде плика. Онзи напсува всички чужденци и си тръгна свирепо.
— Готово — Касиги се усмихна на Скрагър.
Стиснаха си ръцете, Скрагър щедро му благодареше, извинявайки се за неприятностите. И двамата ругаеха съдбата и я благославяха, качвайки се бързо в колата. Иранският шофьор зави и се включи в движението, високо напсува една изпреварваща кола, заела дясното платно, и едва не се сблъска с нея, надувайки клаксона.
— Кажи му да намали, Минору — нареди Касиги. Минору преведе и шофьорът кимна, усмихна се и се подчини, но намаляването на скоростта продължи само няколко секунди.
— Добре ли сте, капитане?
— О, да. Имам малко главоболие, но съм добре. Най-лошото беше, че не можех да пикая.
— Какво?
— Кучите синове ме държаха завързан за кревата и не ми позволяваха да отида до тоалетната. Не можех да го направя в гащите или в леглото и едва днес рано сутринта една сестра ми донесе подлога. Господи, мислех, че ще ми се спука мехурът! — Скрагър разтри очи, за да премахне умората. — Няма проблеми, справих се. Много съм ви задължен. Плюс откупа! Колко беше той?
— Николко, николко за теб. Имам специално заделени средства за такива цели.
— Не е проблем. Анди Гавалан ще плати — о, добре, че се сетих! Той каза, че познавал твоя бос преди години. Тода, Хиро Тода.
— Ah so desu ka? — Касиги беше искрено учуден. — Гавалан има хеликоптери в Япония?
— О, не! Това е било, когато е бил китайски търговец в Хонконг, когато е работил за „Струан“. — Името стресна Касиги, но той не се издаде. — Чувал ли си за „Струан“?
— Да, добра компания, „Тода“ има или поне навремето имаше делови отношения с тях. — Това беше факт, но той запази информацията, за да я обмисли в бъдеще — нали тъкмо Линбар Струан едностранно анулира пет лизингови договора за превоз преди две години, което едва не ги разори? „Може би ще успеем да използуваме Гавалан, за да компенсираме загубите си по един или друг начин.“ — Съжалявам, било ти е много тежко.
— Не е твоя вината, приятел. Но Анди ще иска да плати откупа. Колко измъкнаха от вас?
— Много скромна сума. Моля те, нека това бъде подарък — нали ти спаси кораба ми.
След кратка пауза Скрагър продължи:
— Тогава съм ти задължен за две неща, приятел.
— Ние избрахме шофьора — наша беше грешката.
— Къде е той? Къде е Мохамед?
— Съжалявам, но той е мъртъв.
Скрагър изруга.
— Не беше негова вината, в никакъв случай.
— Да, да, зная. Дадох на семейството му обезщетение и ще направим същото за жертвите. — Касиги се опитваше да разбере колко потресен е Скрагър, искаше да знае колко скоро ще бъде готов да лети и беше много раздразнен от закъснението по пътищата. Трябваше непременно да се върне в Ал Шаргаз, колкото е възможно по-бързо, и оттам у дома, в Япония. Работата му тук беше приключила. Главният инженер Уотанабе сега вече беше напълно на негова страна, копията от частните му доклади щяха да затвърдят собствените му позиции в корпорацията и да му помогнат извънредно много, а на „Хиро Тода“ — да открият отново възможността да убедят правителството да обяви „Иран Тода“ за национален проект.
„Не възможно, а сигурно! — помисли си той, по-уверен от всякога. — Ще бъдем спасени от банкрут, ще погребем враговете си «Мицувари» и «Гуокотомо» и ще спечелим престиж — и печалби, огромни печалби! О, да! И като добавим към това щастливата случайност — Касиги си позволи цинична усмивка, — онова невероятно важно копие на частния доклад на убития главен инженер Касусака до «Гуокотомо», с дата и подпис, което Уотанабе беше «намерил» като по чудо в забравена папка, докато бях в Ал Шаргаз! Трябва много да внимавам как ще го използвам, о, наистина трябва да съм много внимателен, и затова е още по-важно да стигна колкото е възможно по-бързо у дома.“