„Този мръсник Али Баба, революцията изобщо не го е променила. Нищожна заплата? Все още си е един самун за нас и пет за него, но както и да е, хубаво е да ти носят препечен хляб с чай в леглото — но не и в деня преди заминаването. Как, по дяволите, ние с Чарли ще си изнесем багажа, без той да надуши, че плъховете се измъкват?“ В гаража Макайвър отключи колата си.
— Съжалявам, таратайке, но нищо не мога да направя, дойде време за Голямата раздяла. Не знам точно как ще стане, но няма да те напусна, като те принеса в жертва на огъня, нито пък ще оставя някой гаден иранец да те похити.
Толбът го чакаше в просторния, елегантен офис.
— Скъпи Макайвър, подранил сте и изглеждате блестящо. Чух за всички приключения на младия Рос — ей Богу, всички имахме голям късмет, не мислите ли?
— Да, да, имахме късмет. Как е той?
— Съвзема се. Силен човек, свърши дяволски добра работа. Ще го видя за обед и ще го качим на днешния полет на „Бритиш Еъруейз“ — просто за всеки случай, ако са го набелязали, невъзможно е да се опазиш напълно. Някакви новини от Ерики? Получихме няколко запитвания от финландското посолство с молба за помощ.
Макайвър му разказа за бележката от Азадех.
— Невероятно нелепо. — Толбът щракна с пръсти.
— Откуп! Не звучи никак добре. Носи се, ъъъ… носи се слух, че ханът наистина е много зле. Получил е удар.
Макайвър се намръщи.
— Това ще помогне ли или ще навреди на Ерики и Азадех?
— Не знам. Ако пукне, е, това сигурно ще наруши баланса на силите в Азербайджан за известно време и ще окуражи заблудените ни приятели на север от границата да засилят агитацията, което ще накара Картър и неговите силни на деня да бълват огън и жупел.
— Какво, по дяволите, прави той сега?
— Нищо, стари приятелю, курварствува — там е бедата. Разпиля парите си и тръгна по наклонената плоскост.
— Нещо повече за национализирането ни? Армстронг твърди, че било неизбежно.
— Напълно е възможно да загубите контрола над хеликоптерите си в най-близко бъдеще — каза Толбът със заучена загриженост и Макайвър загуби интерес. — Това, ъъъ… може би ще бъде по-скоро лично облагодетелстване на заинтересовани страни.
— Имате предвид Али Киа и партньорите ни?
Толбът вдигна рамене.
— Нашите нямат причина да го правят, нали?
— Това официално ли е?
— Мили Боже, приятелю, не! — Толбът беше напълно шокиран. — Само лично наблюдение, не официално. Какво мога да направя за вас?
— Неофициално, по указание на Анди Гавалан, а?
— Нека да го документираме.
Макайвър се вгледа в леко порозовялото, без чувство за хумор лице и облекчен се изправи.
— Няма начин, мистър Толбът. Идеята да ви държим в течение беше на Анди, не моя.
Толбът въздъхна престорено:
— Добре, неофициално. Макайвър седна.
— Ние, ъ-ъ-ъ… днес прехвърляме главната си квартира в Ал Шаргаз.
— Много мъдро. И какво?
— Днес заминаваме. Целият останал чуждестранен персонал. Със 125.
— Много мъдро. И?
— Ние… ние закриваме всичките си полети в Иран. В петък.
Толбът въздъхна отегчено.
— Бих казал, че без персонал това се разбира от само себе си.
На Макайвър му беше трудно да каже това, което искаше.
— Ние… ние изтегляме всичките си хеликоптери в петък — този петък.
— Бога ми! — рече Толбът с нескрито възхищение. — Поздравявам ви! Как, по дяволите, накарахте този негодник Киа да вземе разрешителни? Сигурно сте му обещали доживотно членство в Кралската ложа в Аскот!
— Е, не, не сме. Решихме да не искаме разрешение, това е само загуба на време. — Макайвър стана. — Добре, до скоро виж…
Усмивката на Толбът изчезна.
— Без разрешителни?
— Да, вие сам знаете, че ще откраднат, национализират, присвоят хеликоптерите ни. Както и да го наречете, няма начин да получим разрешителни. Така че просто тръгваме — добави Макайвър надуто. — В петък тихомълком излитаме от кокошарника.