— И така — започна шейхът, — ти се осмели да не ми се подчиняваш.
Ерики лежеше, без да мърда, и събираше сили. Какво можеше да отговори?
— През нощта се върна един от моите хора от хана. — Баязид трепереше от ярост. — Вчера следобед по заповед на хана са прерязали гърлото на моя пратеник против всички правила на рицарството! Какво ще кажеш за това? Прерязали са му гърлото като на куче! Като на куче!
— Аз… не мога да повярвам, че ханът ще направи такова нещо — рече Ерики безпомощно. — Не мога да го повярвам.
— В името на Аллаха, гърлото му е било прерязано. Той е мъртъв и ние сме опозорени. Всички! Аз! Опозорени заради теб!
— Ханът е чудовище. Съжалявам, но аз не съм…
— Ние преговаряхме с хана почтено, и с теб, вие бяхте причината за войната, която спечелиха враговете на хана и нашите врагове, ти се ожени за дъщеря му, а той е богат и има толкова торби със злато, колкото са космите на козата. Какво са десет милиона риала за него? Козе лайно. Още по-лошо, той ни опозори. Господ да го накаже!
Сред присъстващите се разнесе шепот. Те чакаха, без да разбират какво се казва на английски, но долавяха истеричните нотки в гласа му. И съскащата злоба.
— Иншаллах! Сега ще те освободим, както искаше, пеша и ще те преследваме като животно. Няма да те убием с куршуми, нито пък ще успееш да видиш залеза на слънцето, когато ханът ще получи главата ти като подарък. — Шейхът повтори наказанието на собствения си език и махна с ръка. Няколко души пристъпиха напред.
— Чакайте, чакайте! — извика Ерики. Страхът му подсказа една идея.
— Искаш да просиш милост? — рече Баязид презрително. — Мислех, че си мъж, и затова не заповядах да ти прережат гърлото, докато спеше.
— Не милост, отмъщение! — изрева Ерики. — Отмъщение!
Последва учудено мълчание.
— За теб и за мен! Не заслужаваш ли отмъщение за такъв позор?
Младият шейх се поколеба.
— Що за трик е това?
— Мога да ви помогна да си възвърнете честта — и аз моята. Нека да плячкосаме двореца, така и двамата ще бъдем отмъстени. — Ерики се молеше на боговете на своите предци да го направят красноречив.
— Луд ли си?
— Ханът ми е по-голям враг, отколкото е на теб, защо иначе ще позори и двама ни, освен ако не иска да насочи яростта ти към мен? Аз познавам двореца. Мога да вкарам теб и петнадесет въоръжени мъже в предния двор за частица от секундата и…
— Лудост! — присмя му се шейхът. — Трябва ли да рискуваме живота си като упоени от хашиш глупаци? Ханът има прекалено много охрана.
— Петдесет и трима на повикване вътре в двореца, не повече от четирима или петима дежурни по всяко време. Толкова ли са слаби твоите бойци, че да не могат да се справят с петдесет и трима? На наша страна е изненадата. Внезапна атака от небесата, неудържима атака, за да отмъстиш за безчестието — мога да те вкарам вътре и да те измъкна по същия начин за минута. Абдула хан е болен, много болен, охраната няма да е подготвена, нито пък домочадието. Знам как да влезем, знам къде спи той, знам всичко…
Ерики усещаше как възбудата в гласа му нараства, знаеше, че планът е възможен: стихиен огън над стените и внезапно нахлуване, изневиделица, после бегом към стълбите и вътре, по стълбището до площадката, по коридора, поваляйки Ахмед и всеки, който се изпречи на пътя им и в стаята на хана Баязид и неговите хора да правят, каквото искат, а той ще проникне по някакъв начин в северното крило и ще спаси Азадех, а ако я няма там или е ранена, тогава ще убива и убива — хана, стражите му, тези тук, всички.
Сега планът го беше завладял напълно.
— Няма ли да пребъде името ти за хиляди години, ако се осмелиш да го направиш? Шейх Баязид, който дръзна да унижи и да предизвика хана на всички Горгони в собствената му бърлога в името на честта си? Няма ли поетите да възхваляват вечно името ти в песните си край лагерните огньове на всички кюрди? Нямаше ли Саладин кюрдът да направи точно това?
Видя на светлината на огъня как очите им заблестяха, видя, че Баязид се колебае. Мълчанието нарастваше. Чу шейхът да говори меко на хората си — после един човек се разсмя и извика нещо, другите го повториха, а после, в един глас, всички изреваха в знак на одобрение.
Изгарящи от желание ръце го освободиха. Мъжете ожесточено се биеха за привилегията да участвуват в нападението.