— Няма да ти бъде трудно — ако това, което казваш, е истина.
— Подозрителен си, както винаги — това ли е силата на англичаните?
— Не, просто с годините един стар полицай си взема поука.
Хашеми се беше усмихнал на себе си. Сега го направи отново и се съсредоточи върху младия мъж, хана на всички Горгони. Наблюдаваше го отблизо, изучаваше го, опитваше се да разгадае мислите му. „Какви са тайните ти — не можеш да нямаш тайни!“
— Ваше височество, преди колко време потегли пилотът? — попита Армстронг.
Хаким погледна часовника си.
— Преди около два часа и половина.
— Каза ли колко гориво има?
— Не, каза само, че ще ги закара малко по-надалеч и ще ги остави там.
Хашеми и Робърт Армстронг стояха пред издигнатия подиум, отрупан с богати килими и възглавници. Хаким хан беше облечен официално в топли брокати, с верижка от перли на врата и диамантена обица, четири пъти по-голяма от тази, с която бе откупил живота си.
— Може би — каза Хашеми деликатно, — може би, Ваше височество, пилотът действително е в съюз с кюрдските разбойници и няма да се върне.
— Не, а и те не бяха кюрди въпреки твърдението им, че са, просто бандити, които го отвлякоха и са го принудили да ги поведе срещу хана, моя баща. — Младият хан се намръщи и продължи твърдо: — Ханът, моят баща, не трябваше да убива техния пратеник. Трябваше да се спазари за откупа и да го плати — а после да заповяда да ги убият за нахалството им.
Хашеми схвана намека.
— Значи ще ги преследвате и ще ги хванете?
— И цялата ми собственост ще бъде възстановена.
— Разбира се. Мога ли, можем ли аз или моят отдел да ви помогнем с нещо? — Той наблюдаваше внимателно младия мъж и видя — или си мислеше, че видя, проблясък на ехидно учудване и това го озадачи. В този момент вратата се отвори и влезе Азадех. Той никога не я беше виждал отблизо. „Тя трябва да бъде притежавана от иранец, а не от гаден чужденец. Как може да търпи това чудовище?“ Не забеляза, че Хаким също го изучава внимателно. Но Армстронг забеляза всичко — гледаше хана, без той да го вижда.
Азадех беше облечена в западни дрехи, сиво-зелени, които подхождаха на пъстрите й зелени очи, с чорапи и фини обувки — лицето й беше леко гримирано, но много бледо. Походката й беше бавна, малко болезнена, но тя се поклони на брат си с нежна усмивка:
— Съжалявам, че ви прекъсвам, Ваше височество, но докторът ме помоли да ви напомня, че трябва да почивате. Той ще си тръгва, бихте ли искали да го видите?
— Не, не, благодаря. Добре ли си?
— О, да — отвърна тя и се усмихна насила. — Той казва, че съм добре.
— Позволи ми да ти представя полковник Хашеми Фазир и мистър Армстронг, старши полицейски офицер Армстронг — нейно височество сестра ми Азадех.
Те я поздравиха и тя отвърна на поздрава им.
— Старши офицер Армстронг? — попита тя на английски, леко намръщена. — Не си спомням точно, старши офицер, но май сме се срещали преди, нали?
— Да, ваше височество, веднъж във Френския клуб, миналата година. Бях с мистър Толбът от британското посолство и с един приятел на вашия съпруг от финландското посолство, Кристиан Толонен — мисля, че беше на рождения ден на съпруга ви.
— Имате добра памет.
Хаким хан се усмихна странно.
— Това е характерно за МИ-6, Азадех.
— Аз съм пенсионер, Ваше височество — каза внимателно Армстронг. — Просто консултант на Вътрешното разузнаване. — После се обърна към Азадех: — Толкова се зарадвахме с полковник Фазир, че нито вие, нито ханът сте пострадали.
— Благодаря — отвърна тя. Ушите и главата още я боляха много, гърбът й беше схванат.
„Ще трябва да изчакаме няколко дни, ваше височество, — беше казал докторът, — и ще направим и на двама ви рентгенова снимка колкото е възможно по-скоро. Най-добре е да отидете в Техеран, и двамата, там имат по-добра апаратура. При експлозия като тази… не се знае, ваше височество, най-добре ще е да отидете, не бих искал да ме държат отговорен…“
— Моля, извинете, че ви прекъс… — въздъхна Азадех и рязко спря, вдигна глава и се ослуша. Те също се ослушаха. Чуха само надигащия се вятър и шум от далечна кола.
— Рано е още — каза Хаким любезно. Тя се опита да се усмихне и промърмори:
— Да бъде волята на Аллаха. — И излезе.