— Ако запази посоката си, а е тридесет и повече възела, няма да можем да прелетим Залива. Няма начин да вземем достатъчно гори…
— Да. Докторе, каква е хавата?
— Трябва да се направи рентгенова снимка на Дюк колкото може по-скоро. Раменната лопатка е раздробена, има и някои увреждания на мускула и сухожилието, иначе раните са чисти. Възможно е да има и едно-две шрапнелчета в лявата половина на белия дроб, загубил е половин литър кръв, но като цяло е имал дяволски голям късмет.
— Чувствам се добре, докторе, мога да се движа — каза Старк. — Един ден няма да промени много нещата. Все пак ще мога да продължа утре.
— Съжалявам, но имаш температура, това е от куршумите. Може би не го чувстваш сега, но до един-два часа ще го усетиш, гарантирам ти. — Доктор Нът беше много доволен, че заминава днес със 125. „Не мога повече — каза си той. — Не искам вече да гледам красиви тела, разкъсани и осакатени от куршуми. Нагледах се. Да, но ще трябва да изтърпя още няколко дни, сигурно ще има и други за закърпване, защото «Вихрушка» вероятно няма да успее. Няма, просто го усещам.“
— Съжалявам, но рискът при всяка възможност е огромен, даже и при най-добрата.
— Дюк — каза Макайвър. — Най-добре ще е да тръгнеш веднага. Том може да вземе теб, Фреди — доктора, няма нужда Жан-Люк да остава.
— А ти, какво смяташ да правиш, по дяволите?
Макайвър засия в усмивка.
— Аз? Аз ще бъда пасажер. Междувременно ще съм просто частният пилот на оня проклетник Киа.
В кулата: 4,50 следобед.
— Повтарям, господин Сиамаки — каза напрегнато Макайвър в микрофона. — Има специално съвещание в Ал Шаргаз.
— И аз повтарям: защо не бях информиран навреме? — Гласът в слушалките беше креслив и раздразнен.
Кокалчетата на пръстите на Макайвър бяха побелели от стискането на микрофона, а и го наблюдаваха един от Зелените ленти и Вазари, чието лице беше все още подуто от боя, който му бе хвърлил Затаки.
— Повтарям ви, ага Сиамаки — каза той твърдо. — Капитаните Петикин и Лейн трябваше спешно да отидат за съвещанието в Ал Шаргаз и нямаше време да ви информираме.
— Защо? Аз бях тук, в Техеран. Защо не беше информирана службата, къде са изходните им разрешения? Къде?
Макайвър се престори на леко разгневен.
— Вече ви казах, ага, нямаше време. Телефоните в Техеран не работят — и аз уредих разрешенията с комитета на аерогарата, лично с негово превъзходителство завеждащия отдела молла.
Мъжът от Зелените ленти се прозя отегчено — не разбираше английски, и шумно прочисти гърлото си.
— Сега, ако ме изви…
— Но вие и капитан Петикин сте пренесли вещите си от апартамента. Така ли е?
— Просто предпазна мярка. Да не изкушаваме долните муджахидински и федаински крадци и бандити, докато ни няма — каза надуто Макайвър, болезнено усещайки насоченото към него внимание на Вазари и сигурен, че от кулата също слушат разговора.
— Сега, ако ме извините, министър Киа се нуждае от присъствието ми!
— О, министър Киа, да-да! — Раздразнението на Сиамаки леко отслабна. — По кое време, ъъъ… по кое време пристигате утре обратно в Техеран?
— Зависи от вятъра… — Макайвър внезапно усети почти смазващо желание да изтърси за „Вихрушка“. „Сигурно започвам да полудявам“ — помисли си той. Концентрира се с усилие. — Зависи от министър Киа, от вятъра и зареждането — някъде следобед.
— Ще ви чакам, мога дори да ви посрещна на летището, ако ми кажете точно в колко ще пристигнете. Трябва да се подпишат няколко чека и да се обсъдят някои нови положения. Моля, предайте на министър Киа моите най-добри благопожелания и му желая приятно прекарване в Ковис. Салаам.
Предавателят щракна. Макайвър въздъхна и остави микрофона.
— Сержант, докато съм още тук, бих искал да се обадя в Бандар-е Делам и в Ленгех.
— Ще трябва да се допитам до базата — отвърна Вазари.
— Действайте. — Макайвър погледна през прозореца. Времето се влошаваше, югоизточният вятър се блъскаше във ветрения ръкав и в стълба на радиомачтата. Тридесет възела, а при порив и до тридесет и пет, насрещен, прекалено силен. Преобърнатият кален резервоар, който се беше сгромолясал от покрива, беше само на няколко метра. Той виждаше Хог, който търпеливо чакаше в кабината на 125, и вратата на пътническия салон, приканващо отворена. През другия прозорец видя, че Киа и Есвандиари са завършили инспекцията и се отправят насам, към канцелариите на първия етаж. Случайно забеляза, че едно от съединителните звена на главната покривна антена е разхлабено, а жицата е почти откачена.